Развеселен, Пит наблюдаваше как Иви свали ципа на огромната си шуба, вдигна дебелия си вълнен пуловер и залепи със скоч за бельото си филмовите ролки.
— Така ще ги предпазя от големия студ.
Джейк Бъши повика Гилеспи по портативното си радио. Капитанът послуша известно време и прибра радиото си обратно в джоба. По изражението му Пит разбра, че настроението му се развали.
— Трябва да се връщаме бързо на кораба — каза капитанът.
— Пак ли се задава буря? — попита Иви.
Гилеспи поклати глава.
— Подводницата… — отвърна той с мрачно лице. — Пак е излязла над повърхността, на по-малко от миля от „Полар сторм“.
18.
Докато се приближаваха към кораба и оглеждаха леда отвъд него, те видяха ясно черното китообразно очертание на подводницата. Не след дълго различиха и фигури — едни стояха изправени в бойната рубка, други излизаха от корпуса и се струпваха около палубното оръдие. Подводницата се подаваше през ледените блокове само на четвърт миля от „Полар сторм“.
Гилеспи се свърза по радиото си с първия помощник-капитан.
— Бъши?
— Слушам, сър.
— Затвори херметичните врати и нареди всеки на борда да си сложи спасителна жилетка.
— Да, сър — отвърна Бъши. — Задействам херметичните врати.
— Тази призрачна подводница е като чума — смънка под носа си Гилеспи. — Лошият й късмет е заразителен.
— Благодари се и на малките предимства — отбеляза Пит. — Няма начин подводницата да изстреля торпедо през леда.
— Да, но тя е снабдена и с оръдие.
Звукът от алармените сигнали, предупреждаващи хората на борда за затварянето на херметичните врати, прониза студения въздух и Пит и останалите се втурнаха към кораба. Тежко натоварените шейни бяха утъпкали пътека в снега, която улесняваше придвижването им. Неколцина от моряците стояха до подвижното мостче на кораба и им махаха енергично с ръце да побързат.
Капитанът отново включи радиото си.
— Бъши, подводницата направи ли опит за връзка?
— Не, сър. Да опитам ли аз?
Гилеспи се замисли за миг.
— Не, още не. Но я дръж под око за някое подозрително движение.
— Не се ли свързахте с командира на подводницата по време на отплаването ви от полуострова? — попита Пит капитана.
— Направих два опита, но молбите ми да се представят останаха без отговор. — Гилеспи не откъсваше поглед от подводния съд.
— Какво каза адмиралът, когато го уведоми?
— Че той щял да поеме грижата за нея.
— В такъв случай, имай му доверие. Той не дава празни обещания. — Пит се замисли, преди да допълни: — Нареди на Джейк да изпрати съобщение на подводницата, с което да уведоми командира й, че твоят научноизследователски кораб е спуснал сеизмични взривни подводни устройства точно под мястото, където се е показала над повърхността.
— И какво очакваш да спечелим от тази лъжа?
— Преди всичко — време. Какъвто и план да готви Сандекър, ще му трябва време, за да го осъществи.
— Нищо чудно да ни подслушват.
— Не се и съмнявам — усмихна се Пит.
— Ако действат както през Втората световна война срещу самотни транспортни кораби, те положително заглушават сателитните ни трансмисии.
— Мисля, че не бива да изключваме и това.
Оставаше им още километър и половина до кораба. Гилеспи включи отново радиото си.
— Бъши, слушай ме внимателно. — И той каза на първия си офицер какво да предаде и направи, убеден, че подводницата подслушва разговора им.
Бъши не постави под съмнение нарежданията на капитана, нито прояви колебание.
— Разбрано, капитане. Ще се свържа незабавно с подводния съд и ще ги предупредя.
— Добър помощник имаш — отбеляза Пит.
— Най-добрият — отвърна Гилеспи.
— Ще изчакаме десетина минути и ще им излезем с някоя измишльотина. Да се надяваме, че командирът ще се хване.
— Да ускорим крачка — подкани го Гилеспи.
Пит се обърна към Иви Тан, която вече се задъхваше.
— Защо не ми дадете най-сетне да нося снимачната ви апаратура?
Тя енергично заклати глава.