Стрелецът се беше облегнал на оръжието си, но командирът на подводницата оглеждаше района с бинокъла си. След малко се обърна и посочи към кораба.
Пит си пое дълбоко въздух, изпусна го и се втурна по леда на зигзаг с почти същата енергичност, с каквато тичаше навремето, когато играеше като защитник в отбора на Военновъздушната академия, само че сега Ал Джордино не беше тук, за да се опитва да го фаулира.
Преодоля трийсет метра, преди екипажът на подводницата да се съвземе и да открие отново стрелба. Куршумите им обаче префучаваха твърде високо и се забиваха в леда зад него. Да коригират траекторията им и да почнат да пълнят тялото му с олово, беше вече късно. Пит се бе свил до перото на кормилото на „Полар сторм“, когато куршумите започнаха да се забиват в стоманената обшивка на кораба и да отлюспват боята като разгневени оси.
Защитен от кораба и далече от подводницата, Пит си пое дъх. Подвижното мостче на „Полар сторм“ беше вдигнато и Гилеспи беше наредил ледоразбивачът да се завърти с пълен ход на 180 градуса, но зад борда му спуснаха въжена стълба. Пит с облекчение затича редом до набиращия скорост кораб и хвана стълбата точно в момента, в който раздробените от носа парчета лед се плъзнаха под обутите му само с чорапи крака.
Щом се изкачи до леерното ограждане, Кокс му помогна да се прехвърли на палубата.
— Добре се завърнали! — усмихна му се широко той.
— Благодаря ти, Айра — отвърна задъхан Пит.
— Капитанът ви чака на мостика.
Пит само кимна и закрачи по палубата към стълбата, водеща към мостика.
— Господин Пит?
— Да? — той се обърна.
Кокс посочи кървавите отпечатъци от стъпалата на Пит, оставени по палубата.
— Трябва да идете при корабния лекар да прегледа краката ви.
— Веднага ще си запиша час.
Застанал на крилото на мостика, Гилеспи оглеждаше подводницата, чийто черен корпус се поклащаше между ледените блокове. Той се обърна, когато видя главата на Пит да се подава от най-горното стъпало на стълбата.
— Неприятна среща имаше.
— Да, раздразних ги с нещо, което им казах.
— Чух краткия ви разговор.
— Командирът свърза ли се с теб?
— Не — поклати глава Гилеспи.
— Можеш ли да се свържеш с външния свят?
— Не. Както предположих, от подводницата безпрепятствено заглушават сателитните ни връзки.
Пит обърна глава към подводния съд.
— Интересно, какво ли чака командирът?
— Ако бях на негово място, бих изчакал „Полар сторм“ да обърне и се насочи към открито море, за да стане лесен за прицел.
— Ако е така — отбеляза с мрачно лице Пит, — няма да чака дълго.
В следващия момент, сякаш прочел мислите на командира, той видя кълбо дим да излиза от дулото на палубното оръдие, последвано веднага от взрив в леда непосредствено зад голямата кърма на ледоразбивача.
— Много близо беше — отбеляза Бъши, който стоеше зад пулта за управление.
Иви, застанала на вратата на мостика, попита изплашено:
— Защо ни обстрелват?
— Веднага слезте долу! — изкрещя й Гилеспи. — Всички, които нямат работа тук, да стоят долу, на левия борд, далече от подводницата!
Преди да се подчини, Иви си позволи да направи няколко снимки на подводния съд и чак тогава тръгна да слиза към по-безопасната част на кораба. Последва нов взрив, но съпроводен с по-различен звук този път. Снарядът беше улучил летателната площадка на кърмата и избухна във вид на пушещи трески. След него друг снаряд проряза въздуха и се заби в комина с оглушителен трясък, разпаряйки го като секира, разсичаща алуминиева консерва. „Полар сторм“ потрепери и като че ли се закова на място за миг, после се напъна и продължи отново да троши ледените блокове.
— Но ние им отваряме пролука така — извика Кокс.
— Доста път ни чака, преди да излезем от обсега й на действие — отбеляза Пит. — Дори и тогава тя може да се спусне под вода и да ни преследва оттатък ледовете.
Картечницата на подводницата отново откри огън и куршумите й, насочени нагоре към предната надстройка, пронизаха стъклата на мостика и за броени секунди в него не остана нищо по-високо от метър. Пит, Гилеспи и Кокс инстинктивно се проснаха на пода. Само Бъши закъсня с две секунди и един куршум разкъса рамото му, а втори бръсна челюстта му.
Отново дойде ред на оръдието. Снарядът попадна точно зад мостика, в офицерския стол, и с такава сила пръсна напречната преграда, че ледоразбивачът потрепери надлъжно от носа до кърмата. Всички на мостика бяха отхвърлени от пода като парцалени кукли. Гилеспи и Кокс се блъснаха в масата за морски карти, Бъши, който лежеше на пода, се претърколи под разбития пулт за управление, а Пит почти излетя през вратата на крилото на мостика.