Той бързо скочи на крака, но не си направи труда да брои раните и порязванията от стъклата. Лют дим изпълни ноздрите му, ушите му запищяха, заглушавайки всички други шумове. Дотътри се до Гилеспи и коленичи до него. От силния удар в масата за морски карти капитанът имаше три или четири счупени ребра.
— Корабът ми… — промълви той с отворени, но изцъклени очи, — гадовете унищожават кораба ми.
— Не се движи — нареди му Пит, — може да имаш вътрешни кръвоизливи.
— Какво, по дяволите, става там горе? — долетя по все още работещия високоговорител гласът на главния механик.
Пит грабна корабния телефон.
— Подводницата ни атакува. Пуснете машините на пълен ход. Трябва да им се изплъзнем, преди да са ни превърнали в скрап.
— Долу имаме щети и ранени.
— Ще имате нещо още по-страшно — сопна му се Пит, — ако не подадете пълен напред.
— Джейк… — изстена Гилеспи. — Къде е Джейк?
Първият помощник-капитан лежеше в безсъзнание и кървеше. Над него се бе надвесил Кокс.
— Долу е — отвърна кратко Пит. — Кой е вторият ви помощник?
— Джо Баскъм, но той се върна в Щатите, тъй като жена му очаква бебе. Повикай Кокс.
Пит помаха на огромния трети помощник-капитан.
— Айра, капитанът те вика.
— Напълно ли обърнахме? — попита го Гилеспи.
Кокс кимна.
— Да, сър, излизаме от ледовете по курс нула-пет-нула.
Пит наблюдаваше подводницата като хипнотизиран, без да мига, очаквайки да бъде изстрелян следващият снаряд от оръдието й. Не чака дълго. В следващия момент видя как „Ангелът на смъртта“ полетя над леда и прониза спасителната лодка, побираща шейсет души. Ударната вълна извъртя конвулсивно кораба наляво. Снарядът раздроби лодката като с тежък боен чук, преди да избухне в напречната преграда, разделяща лодъчната палуба от камбуза. Сред отломъците от леерното ограждане и лебедките избухна пожар. Скоро цялата дясна лодъчна палуба бе обхваната по дължина от пламъци.
Преди някой на мостика да се окопити, друг снаряд излетя от дулото на оръдието на подводницата и с вой като от зъл горски дух се стрелна към разнебитения ледоразбивач. Той улучи котвените вериги и ги пръсна във въздуха като въртящи се колела. „Полар сторм“ обаче продължаваше своя ход напред и все повече се отдалечаваше от подводницата.
Картечницата в бойната рубка стана безполезна и се смълча. Разстоянието между двата плавателни съда обаче не се увеличаваше достатъчно бързо. Когато на оръдейния разчет на подводницата стана ясно, че има макар и минимален шанс ледоразбивачът да излезе от далекобойността им, всички удвоиха усилията си да презареждат и стрелят. Снарядите излитаха през петнайсет секунди, но не всеки улучваше бързодвижещия се кораб. Един обаче излетя достатъчно високо и сряза мачтата на корабния радиолокатор.
Атаката и разрушението станаха толкова бързо, че Гилеспи нямаше време да помисли да се предаде, за да спаси хората на борда. Пит обаче беше по-наясно с положението. Четвъртата империя нямаше намерение да оставя някой от тях да им се изплъзне. Намерението им беше да ги погребе в ледоразбивача, след като го потопи на дълбокото триста метра дъно на студеното безразлично море.
С приближаването на „Полар сторм“ към открити води ледената маса все повече изтъняваше. Пит прехвърли в ума си възможността корабът да се насочи към подводницата и да й нанесе таранен удар, но прецени, че разстоянието е вече твърде голямо. Освен това подводницата не само щеше да подложи кораба на масивен артилерийски огън, но и бързо можеше да се спусне под вода, преди „Полар сторм“ да се доближи до нея.
От спасителната лодка на десния борд не беше останало нищо освен тлеещи отломъци от кърмата и носовата й част, които висяха от усуканата лебедка. Дим се издигаше заплашително от всички дупки, направени от снарядите, но тъй като машинното отделение не бе пострадало тежко, „Полар сторм“ щеше да продължи да пори водите напред.
— Още четвърт миля, и излизаме от бойния обсег на подводницата! — надвика Пит грохота на машините.