— Много странен вид има този спасителен отряд — каза Джордино.
Гън вече набираше по телефона „Глоубълстар“ номера на Сандекър във Вашингтон. Когато чу гласа му, той съобщи само:
— Имаме въоръжени посетители в черен хеликоптер без опознавателни знаци.
— Изглежда, че днес ми е ден да гася местни пожари — каза саркастично Сандекър. — Първо Пит, сега вие… — после в гласа му прозвуча дълбока загриженост. — Колко време ще можете да се прикривате там?
— Двайсет, най-много трийсет минути — отвърна Гън.
— Американска ракетна фрегата плава с пълна скорост към остров Сен Пол. Веднага щом хеликоптерът влезе в радиуса й на действие, ще поискам от капитана й да го изпрати на небето.
— Имате ли представа колко време ще отнеме това?
Последва дълга мъчителна пауза.
— Да се надяваме, че ще е по-малко от два часа.
— Знам, че сте направили всичко възможно — каза Гън с разбиране — и много ви благодарим. — Усети, че твърдата черупка на адмирала беше на път да се пропука и добави: — Не се безпокойте. В понеделник двамата с Ал ще бъдем на работните си места.
— Постарайте се да стане — отвърна с глух глас Сандекър.
— Довиждане, сър.
— Довиждане, Руди. Бог да ви е на помощ! И кажи на Ал, че му дължа една пура.
— Обезателно.
— Колко време? — попита Джордино, очаквайки да чуе най-лошото, като видя притеснението по лицето на Гън.
— Два часа.
— Сега я втасахме! — изръмжа Джордино. — Много ми се иска някой да ми обясни как тези проклети бандити са разбрали, че сме тук!
— Добър въпрос. Ние сме част от подбрана група. Не повече от петима от нас знаят за мястото, където пътници от „Мадрас“ са открили черния череп.
— Започвам да си мисля, че ония имат международна армия от доносници.
Шестимата мъже се разделиха. Трима извървяха ветрилообразно петдесетина метра и започнаха да претърсват пътя покрай планината. Другите трима поеха в обратната посока. По всичко личеше, че възнамеряват да изкачат спираловидно планината, докато открият тунела.
— Един час — промълви Гън. — Най-много толкова време им давам, за да стигнат дотук по старата пътека.
— По-вероятното е пет минути — възрази Джордино, като посочи към излитащия хеликоптер. — Пилотът ще насочи приятелите си право до прага ни.
— Мислиш ли, че ще ни бъде от полза, ако ги приканим на преговори?
Джордино поклати глава.
— Ако са свързани с бандата, на която се натъкнахме с Пит в Телърайд, не очаквай от тях да ни стиснат ръце, да ни прегърнат или изобщо да ни обърнат внимание.
— Двама невъоръжени мъже срещу шестима тежковъоръжени. Трябва да изравним силите.
— Имаш ли план? — попита Джордино.
— Естествено.
Джордино изгледа смаян дребния човек.
— Зъл, подъл и хитър ли е?
Гън кимна с дяволита усмивка.
— И нещо повече дори.
Хеликоптерът направи почти четири кръга над планината, преди пилотът да открие старата пътека, водеща към тунела. След като уведоми за местоположението й двете групи, едната от които се беше отдалечила до другата страна на планината, той придвижи машината точно над пътеката, за да им служи като пътеводител. Тримата мъже от първата група се събраха на пътеката и тръгнаха в нишка на разстояние двайсетина метра един зад друг. Това беше класическа схема — първият се съсредоточаваше върху терена напред, вторият изучаваше горната част на планинския склон, а третият беше насочил вниманието си към долната част. Хеликоптерът обърна в посока към втората група, за да им покаже най-краткия път до старата пътека.
Първата група вече се приближаваше към огромната издадена навън скала, покрай която бяха минали Гън и Джордино, точно пред входа на тунела. Водачът заобиколи скалата и се озова право пред свода. Той се обърна и извика на английски на другите двама зад него:
— Стигнах до тунел. Влизам вътре.
— Пази се от засада, Номер едно — извика в отговор вторият в редицата.
— Ако имаха оръжия, щяха вече да са ги използвали.
Водачът изчезна зад скалата. Две минути по-късно го последва и вторият мъж. Извън полезрението на другите, третият вече наближаваше издадената скала, когато една фигура изникна измежду камъните, зад които се бе скрила. Наострил цялото си внимание в това да стигне тунела, мъжът не чу почти безшумните стъпки зад гърба си. Така и не разбра какво го улучи, когато Гън запрати по главата му голям камък с такава сила, че счупи черепа му и той се просна на земята, без да издаде звук.