След по-малко от минута тялото му бе напълно покрито с камъни. Като хвърли бърз поглед, за да се увери, че хеликоптерът е все още над другия склон, Гън заобиколи предпазливо скалата. Сега обаче беше въоръжен с един картечен пистолет, с един деветмилиметров автомат и с един боен нож, а гърдите му бяха защитени от бронирана жилетка. Беше отмъкнал от жертвата си и радиото. Тайният план на Гън беше на път да бъде пуснат в ход.
Водачът на първата група влезе крадешком в тунела, като осветяваше пътя си с дълго фенерче, стиснато под мишница. Той пристъпи бавно от тунела в първата камера, зае положение за стрелба и извъртя тялото си наляво и надясно. На светлината на местещото се с движенията му фенерче видя само скелета на стария моряк, мухлясала покъщнина и тюленови кожи, висящи на едната стена.
Успокоен, той свали оръжието си и заговори по радиостанцията на главата му.
— Тук Номер едно. В тунела и пещерата няма никой освен кости на моряк, вероятно изхвърлен някога на брега. Чувате ли ме?
— Чувам те, Номер едно — отговори пилотът на хеликоптера. — Сигурен ли си, че няма следи от агенти на НЮМА?
— Да, няма никакви.
— Веднага щом другата група пристигне при теб, ще облетя крайбрежните скали.
Номер едно изключи радиото. Това беше последното нещо, което направи в живота си. Джордино изскочи иззад тюленовите кожи и заби едно от древните копия с обсидианов връх в гръкляна му. След кратък задавен гъргорещ звук мъжът падна мъртъв.
Джордино измъкна картечния му пистолет още преди мъжът да се свлече на пода. После бързо изтегли тялото отстрани на входа на тунела, свали радиото от главата му и го сложи на своята. След това сви дъждобрана си на топка и го напъха в цевта на картечния пистолет.
— Номер едно — извика глас от входа на тунела, — какво откри?
Джордино сви длан пред устата си и се провикна от дъното на камерата.
— Само един стар скелет.
— И нищо друго ли? — Вторият мъж като че ли нямаше намерение да влиза в пещерата.
— Нищо. — Джордино реши да рискува. — Влез и се увери сам.
Също като самец, който души въздуха, Номер две предпазливо пристъпи навътре в камерата. Джордино включи насочено към нашественика фенерче и стреля веднъж между очите му. Изстрелът бе заглушен от дъждобрана. В този момент Гън се втурна в камерата с насочен пистолет, тъй като не знаеше какво ще завари там.
— Сега сме двама срещу трима — обяви победоносно Джордино.
— Рано е да се перчиш — предупреди го Гън. — Щом се върне хеликоптерът, ще се озовем като в капан.
— Ако се хванат на номера ми, че съм Номер едно, както направи Номер две, може би ще успея да ги вкарам вътре.
Другата група не беше толкова лековерна. Тримата мъже се приближиха по пътечката до пещерата с предпазливостта, с която пощенският инспектор проверява колет за бомба в него. Докато хеликоптерът кръжеше над тях, те се придвижваха един по един, използвайки тактиката, при която двама прикриваха единия и обратно. Бяха нащрек, тъй като Джордино се въздържаше да използва радиото и не отговаряше на повикванията им, от страх да не доловят непознат глас.
Гън и Джордино съблякоха едно от телата, което най-много подхождаше на ръста на Джордино. После набитият италианец навлече гащеризона, нави ръкавите и крачолите, тъй като му бяха малко дълги, нарами картечния пистолет и дръзко излезе от тунела. Заговори с едното ъгълче на устата си по малкия микрофон на радиото, като се опитваше да имитира същия тембър на гласа на мъжа, когото беше убил.
— Защо се забавихте толкова, Номер четири? — попита той невъзмутимо, без да поглежда към хеликоптера. — Действате като баби. Казах ви, че вътре няма никой и нищо освен костите на един моряк корабокрушенец, изхвърлен на острова.
— Много ти е променен гласа, Номер едно.
Джордино знаеше, че няма да може да ги баламосва още дълго.
— Гони ме настинка. То се очакваше в това противно време.
— Настинката май те е стигнала.
— Правете си шеги, щом искате — смотолеви Джордино. — Аз се прибирам на сухо. Предлагам и вие да направите същото.
Той се обърна и влезе отново в пещерата сигурен, че няма да получи куршум в гърба, поне докато мъжете не се уверяха, че той не е техен човек.