Те се провряха обратно в тунела и заопипваха през гъстия дим и прах телата на убийците за още оръжия. Снабдиха се с пет картечни пистолета и още толкова автоматични пистолета и си ги поделиха. Задъхвайки се от липсата на въздух и действайки слепешката, Джордино извади парче връв от раницата си и завърза заедно един до друг три от картечните пистолети. После омота друга връв около спусъците и я върза под предпазителите.
— Последното нещо, което ще очакват от нас, е да открием стрелба от тунела — каза той на Гън. — Ти поеми Номер шест, аз ще се пробвам с хеликоптера.
Гън избърса в ръкава си дебелите стъкла на очилата си и кимна.
— Нека аз да почна пръв. Няма да се справиш с хеликоптера, докато не съм отстранил Номер шест.
Джордино се поколеба да остави дребния заместник-директор на НЮМА да рискува живота си. Но преди да успее да му възрази, Гън вдигна високо оръжието си и изчезна сред пламъците и гъстия дим.
Гън се препъваше, падаше и пак ставаше, изпълнен със страх, че в мига, в който се материализира сред пушилката, която продължаваше да бълва навън от тунела, куршуми ще надупчат тялото му. Номер шест обаче не вярваше, че е останал някой жив вътре и бдителността му беше намалена, докато разговаряше с пилота.
От друга страна, Гън изпадна в неизгодно положение, тъй като почти нищо не виждаше и нямаше представа къде точно е застанал Номер шест спрямо сводестия вход. Стъклата на очилата му бяха зацапани от сажди, очите му сълзяха и той едва различи неясната фигура в черно, застанала на десетина метра вдясно от свода. Натисна спусъка и откри огън. Куршумите излетяха покрай Номер шест, без да го засегнат. В същия момент Номер шест се завъртя на пети и изстреля пет куршума към Гън. Два от тях не го улучиха, но единият се заби в левия му глезен, а останалите два — в бронираната му жилетка, от което Гън залитна назад. Тогава най-неочаквано Джордино изскочи от дима, стреляйки с трите картечни пистолета едновременно и почти сряза главата на Номер шест. После без да спира, той повдигна цевите нагоре и куршумите започнаха да дупчат като решето тънкия метал.
Изумен от гледката долу, виждайки как двама мъже в униформи като на неговите хора стрелят един срещу друг, пилотът се поколеба, преди да предприеме някакво действие. Докато приготвяше за стрелба картечния пистолет, монтиран под носа на хеликоптера, Джордино изпразваше смайващо количество куршуми в небронирания хеликоптер. Като шевна машина, извършваща бод след бод, огненият език запълзя нагоре по фюзелажа и проникна през счупеното челно стъкло в кокпита. След малко магазините на пистолетите се изпразниха и настана тишина.
Останал без управление, хеликоптерът увисна за миг неподвижно във въздуха, след което рязко се наклони на една страна и полетя надолу, разби се в склона на планината и избухна в пламъци. Джордино свали оръжията си и се втурна към Гън, който притискаше ранения си крак.
— Не мърдай от мястото си — заповяда му Джордино. — И не се движи.
— Това е просто драскотина — каза Гън през стиснати зъби.
— Драскотина, друг път! Куршумът е пронизал пищяла ти. Надробил ти е костта.
Пронизван от болки, Гън погледна Джордино и се опита да се усмихне.
— Не съм сигурен в болногледаческите ти способности.
Джордино не обърна внимание на старанието на Гън да се държи геройски. Той извади връзката на едната си обувка и я върза като временен турникет над коляното му.
— Ще издържиш ли малко така?
— Би трябвало, ако не искам да изтече кръвта ми — изпъшка Гън.
Джордино се втурна тичешком в тунела и взе от раницата си аптечката за първа помощ. След няколко минути сръчно дезинфектира раната и положи всичките си умения да спре кръвоизлива.
— Няма да си направя труда да го шинирам — каза той на Гън. — По-добре да оставя тази работа на някой доктор в Кейптаун. — Той не искаше да мести приятеля си, затова само го настани възможно най-удобно и го покри с голямо парче найлон, което носеше в раницата си, за да го предпази от дъжда. Следващата му задача беше да се обади на адмирал Сандекър, за да докладва за състоянието на Гън и да поиска бързо пристигане на помощ.
След като приключи разговора си с адмирала, той пъхна телефона в джоба си и се загледа в горящия в подножието на склона хеликоптер.