— Ненормална работа — промълви той. — Напълно ненормална и безразсъдна работа. Каква ли причина може да мотивира толкова много мъже да убиват и да бъдат убивани?
Можеше само да се надява отговорите да не се забавят дълго.
20.
— Петдесет метра са до дъното — каза Айра Кокс, гледайки в зловещата дупка в леда, която отбелязваше гроба на разрушената и потънала подводница. — Сигурен ли сте, че искате да го направите?
— Ремонтната команда ще работи по възстановяването на машинното отделение и мостика на „Полар сторм“ поне още два часа — отвърна Пит. — И тъй като корабът има на борда си полярни водолазни екипировки, не бих пропуснал възможността да огледам вътрешността на подводницата.
— Какво очаквате да намерите в нея? — попита Иви Тан, която бе тръгнала заедно с Пит и малката група от кораба.
— Корабни дневници, документи, рапорти — всичко, писано на книга, което би могло да ме осветли за това кой я е ръководил и от кое тайно място е потеглила.
— Нацистка Германия от 1945 година — вметна Кокс с лека усмивка, за да не излезе, че се опитва да се прави на много вещ по въпроса.
Пит седеше върху леда и нахлузваше плавниците си.
— Добре, но къде се е крила през последните петдесет и шест години?
Кокс сви рамене и провери подводната му система за свръзка.
— Чувате ли ме добре?
— Направо ми проглушаваш тъпанчетата. Намали малко звука.
— Сега как е?
— По-добре. — Гласът на Пит се разнесе по високоговорителя, монтиран в оперативната палатка, издигната до дупката в леда.
— Не е желателно да се гмуркате сам — каза му Кокс.
— Още някой само ще ми се пречка. Освен това имам зад гърба си над двайсет гмуркания под арктическите ледове, така че съм запознат с условията.
В отоплената от генераторния отоплителен уред палатка Пит облече водолазен костюм „Дайвекс Армадило“, снабден с вътрешни и външни тръби, в които циркулираше топла вода по цялото тяло, включително по ръцете, краката и главата. Топлата вода идваше от нагревател с помпа, която я вкарваше през маркуч в смукателен колектор, вграден във водолазния костюм, така че Пит можеше да регулира потока. Той нахлузи на главата си гумен шлем маска AGA МК-II, пригоден за безжична свръзка. Предпочете да ползва бутилки със сгъстен въздух, за да си улеснява движенията, вместо да разчита на надводната поддържаща система. След като провери и водолазната си лампа, той се приготви за гмуркане.
— Успех! — извика силно Иви, за да е сигурна, че Пит ще я чуе през шлем маската. После се зае бързо да му направи снимки, преди да е скочил в ледената вода. — Наистина ли няма да склоните да снимате с подводна камера?
Пит поклати глава и отговорът му се разнесе по високоговорителя.
— Няма да имам никакво време да се правя на фотограф.
Той й помаха с ръка и се хвърли заднешком във водата, оттласквайки се с обутите си в плавници ходила. След около три метра под водата той зае хоризонтално положение, изпусна въздуха от сухото си подводно облекло и изчака да провери дали отоплителният елемент ще компенсира рязкото спадане на температурата. Честите му гмуркания под вода през годините го бяха приучили да е предпазлив и затова той рядко изпадаше в затруднения. Непрекъснато говореше на себе си, изостряше вниманието си към заобикалящата го среда и проверяваше редовно уредите си и състоянието на тялото си.
Под паковия лед, дебел близо метър, Пит откри съвършено различен свят. Погледна нагоре и си представи, че долната част на леда е повърхност на непозната планета навътре в галактиката. От светлината, процеждаща се през леда, плоският бял пласт се трансформираше в обърната наопаки гледка от синьо-зелени заледени хълмове и долини, покрити с гъсти жълти кълба от водорасли. Той се спря, за да регулира потока топла вода и чак тогава погледна надолу към просторната бездна, чийто зелен цвят потъмняваше до черно в дълбините й.
Тя го зовеше и той се гмурна в обятията й.
Докато се спускаше към дъното, зловещата гледка бавно се разкриваше пред него като зад вдигаща се призрачна завеса. Тук нямаше нито кафяви водорасли, нито корали, нито пъстроцветни риби. Пит погледна отново нагоре към неземната светлина, прозираща от дупката в леда, за да се ориентира. После се спря, за да включи водолазната си лампа и да освети останките от подводницата.