Средната част на корпуса й, под бойната рубка, беше жестоко разрушена от взривилата се в нея ракета. Самата рубка беше откъсната от корпуса и лежеше прекатурена на една страна сред поле от отломки. Кърмата се крепеше за кила само на валовете на гребните винтове. Носовата част беше усукана и забита в изправено положение в дънната утайка. Мекото дъно постепенно обгръщаше останките и Пит с изненада видя, че немалка част от тях бяха вече напълно заровени.
— Стигнах до подводницата — съобщи той на Кокс. — Много е разрушена. Влизам вътре.
— Бъдете внимателен — чу той гласа на Кокс. — И най-малкото срязване на костюма ви от някое остро парче метал ще ви превърне в ледена шушулка още преди да сте стигнали до повърхността.
— Каква ободряваща мисъл!
Пит не се опита да влезе веднага в останките от подводния съд. Изразходва близо десет минути от скъпоценното си време за престой на дъното в плуване около тях, за да ги огледа всички отвън. Бойната глава е била предназначена да унищожи много по-голяма цел и беше превърнала подводницата в почти неузнаваем морски съд. Тръби, клапани и смачкани стоманени листи от корпуса лежаха на дъното, пръснати сякаш от някаква гигантска ръка. Той заплува над разцепения корпус като дух над зловещите последици от взривен от терористи автобус.
Оттласна се срещу течението и влезе в корпуса през голям отвор точно под мястото, където се е намирала бойната рубка. Светлината на лампата му разкри две тела, заклещени под пулта за управление. Преборвайки се с надигащия му се стомах, той ги претърси, но не откри нищо, което можеше да послужи за разпознаването им — нито портфейли, нито лични карти с ламинирани снимки. Стори му се странно, че членове на екипаж на подводница не са притежавали никакви лични вещи.
— Осем минути — напомни му Кокс. — След осем минути трябва да почнете да се издигате.
— Разбрано.
Предупрежденията обикновено идваха от Джордино, но Пит беше благодарен на едрия като мечка човек за загрижеността му. Така той му спестяваше ценните секунди, когато трябваше да спира и да осветява оранжевия циферблат на водолазния си часовник „Докса“.
Пит навлезе навътре в непрогледния мрак на корпуса, като осветяваше пътя си между купчините от стоманени парчета и тръби, и започна да проверява един по един отсеците. Всички бяха празни. Пребърка чекмеджета и шкафове, но не намери никакви документи в тях.
След като провери колко въздух му е останало за обратния път към повърхността и за необходимите спирки за декомпресия, той се оттласна в някогашната каюткомпания. Помещението бе силно пострадало. Масите, столовете и останалите мебели, завинтени за пода, бяха смачкани и изпочупени.
— Четири минути.
— Четири минути — потвърди Пит и продължи напред.
Стигна до каютата на командира. Времето му изтичаше и той трескаво затърси някакви писма, рапорти, личен дневник. Нищо такова нямаше. Нямаше дори и навигационен дневник. Сякаш подводницата и екипажът й изобщо не бяха съществували.
— Две минути — този път тонът прозвуча остро.
— Тръгвам.
И точно тогава най-неочаквано Пит почувства ръка върху рамото си. Нормалният ритъм на сърцето му изведнъж се ускори и той се смрази на място. Ръката не го стискаше, а просто лежеше между рамото и врата му. След шока дойде страхът, парализирането и неконтролируемият ужас, граничещ с полудяването. До подобно състояние се стига от пълната липса на разбиране и възприемане на положението. При такива случаи повечето хора се сковават и не могат да мислят трезво.
Повечето хора — да, но не и Пит.
Колкото и да се втрещи в първия момент, умът му остана неестествено ясен. Той беше прекалено прагматичен и скептичен човек, за да вярва в призраци и таласъми, а мисълта да е друг водолаз, изникнал от дълбините, му се стори невъзможна. Страхът и ужасът му мигом се стопиха. Той стоеше неподвижен като ледена статуя. После бавно и предпазливо премести водолазната си лампа в лявата ръка, а с дясната извади водолазния си нож. Хващайки го здраво за дръжката, той рязко се извъртя и застана с лице към заплахата.
Привидението пред очите му беше гледка, която щеше да го съпровожда до края на дните му.
21.
Една красива жена, или онова, което някога е било красива жена, го гледаше с широко отворени, синьо-сиви очи. Ръката, докоснала рамото му, продължаваше да стои протегната, сякаш го приканваше да се приближи. Беше облечена със стандартния черен водолазен костюм на Четвъртата империя, чиято материя обаче висеше на парцали, сякаш огромна котка я бе драла с ноктите си. Парчета плът висяха от откритите места и се полюшваха от слабото течение. Изящно очертан бюст се подаваше изпод разкъсаната материя, част от едната ръка под лакътя липсваше. На раменете имаше отличителни знаци за воинско звание, но Пит не можа да ги разпознае.