Лицето изглеждаше някак странно сериозно и бледо от студената вода, руса коса се надигаше и спускаше зад главата й като ореол. Скулите й бяха високи, носът — леко топчест. Отворените устни създаваха впечатлението, че всеки момент ще заговорят. Синьо-зелените очи гледаха право в матовозелените очи на Пит от разстояние трийсет сантиметра. В първия миг той реши да блъсне фигурата настрана, сякаш тя беше демон от подводния свят, но после реши, че ще е по-добре да размисли как да постъпи.
Опипа набързо джобовете й. Не се изненада особено, когато не намери нищо в тях. Тогава отмота тънко въже от макарата, закачена за едната тежест на колана му, и завърза края му за ботуша й. После се оттласна нагоре през широкия отвор на корпуса на подводницата към мъждивата светлина на петдесетина метра над него.
След спирките за декомпресия Пит подаде глава над повърхността точно в средата на дупката в леда и се оттласна към Кокс и още неколцина членове на екипажа, които се бяха събрали в единия й край. Дори Иви Тан беше сред тях и снимаше как няколко чифта ръце издърпват Пит и обемистата му екипировка от водата.
— Намерихте ли онова, което търсехте? — попита го Кокс.
— Нищо ценно — отвърна Пит, след като бе свален шлем маската му. После му връчи въжето, което се подаваше от водата.
— Мога ли да попитам какво има в другия му край?
— Доведох със себе си член от екипажа на подводницата.
Иви зяпна от почуда, като видя тъмната фигура, която излизаше от дълбините.
— О, боже! — ахна Иви и лицето й стана бяло като леда наоколо. — Това е жена! — От изумление тя пропусна да я снима, преди тялото да бъде увито в парче найлон и натоварено на една от шейните.
Докато мъжете помагаха на Пит да свали акваланга си, той се загледа след шейната, която откарваше тялото към „Полар сторм“.
— Ако не бъркам, тя е била с ранг офицер.
— Колко жалко — рече натъжен Кокс. — Явно, че е била много хубава жена.
— Дори и мъртва — добави Иви, — си личи, че е притежавала и голям финес. Според мен е била жена от висока класа.
— Възможно е — каза Пит, — но какво е правила в подводница, която би трябвало да е унищожена преди пет десетилетия? Да се надяваме, че ще открием някаква част от загадката, ако трупът й бъде разпознат.
— Ще проуча тази работа докрай — заяви решително Иви.
Пит свали плавниците си и обу подплатени с кожа ботуши.
— Говорете първо с Военноморските сили и адмирал Сандекър. Те може и да не искат случаят да бъде разгласен все още.
Иви понечи да възрази, но Пит вече се бе отдалечил по дирите на шейната на път за кораба.
Пит си взе душ и се обръсна, преди да се отпусне с чаша текила от бутилката, която си бе купил по пътя за Ла Пас, Мексико. Едва когато събра мислите си, се обади на Сандекър във Вашингтон.
— Труп, казваш — заключи Сандекър, след като изслуша анализа на събитията, които му изложи Пит, — и то на жена офицер.
— Да, сър. При първа възможност ще изпратя тялото със самолет до Вашингтон, за да бъде изследвано и разпознато.
— Няма да е лесно, ако е чужда гражданка.
— Сигурен съм, че историята й ще може да бъде проследена.
— Пострадаха ли артефактите от „Мадрас“ по време на нападението?
— Не, непокътнати са.
— Голям късмет сте извадили всички, че сте останали невредими.
— Размина ни се на косъм. Ако командир Кънингам се бе забавил със секунди, сега „Полар сторм“ щеше да лежи на дъното вместо подводницата.
— Йегър направи проучване на U-2015 чрез файловете си с данни. Подводницата се оказала пълна загадка. Сведенията сочели, че тя била потънала край Дания в началото на април 1945 година. Някои историци обаче смятат, че тя се е отървала от войната невредима и екипажът й я потопил умишлено в Рио де ла Плата, между Аржентина и Уругвай, близо до мястото, където е била взривена „Граф Шпее“. Нищо от това обаче не е доказано.
— Значи съдбата й преди това е все още неизвестна, така ли?