— Доста е удивителен, като се има предвид, че двамата са започнали битката невъоръжени.
— Разузнавателната мрежа на Четвъртата империя е също не по-малко удивителна — отбеляза Пит. — Преди подводницата да започне да обстрелва „Полар сторм“, аз си побъбрих малко с командира й. След като си казах името, той ме попита как съм се озовал в Антарктика след Колорадо. Чуйте, адмирале, боли ме, че трябва да го кажа, но мисля, че имаме информатор в управлението на НЮМА.
— Ще проуча нещата — каза Сандекър и вътрешно закипя от гняв. — Междувременно ще изпратя доктор О’Конъл на остров Сен Пол, за да проучи на място скалната камера и артефактите, намерени от Ал и Руди. Ще ти уредя транспорт да я посрещнеш и двамата да докарате предметите обратно в Щатите.
— Ами французите? Нали островът е тяхно владение?
— Те няма да узнаят, така че няма нищо страшно.
— Кога аз ще се завърна отново в цивилизования свят?
— До края на седмицата ще бъдеш в собственото си легло. Имаш ли още въпроси?
— Пат и Хирам успяха ли да дешифрират надписите?
— Направиха чудеса в цифровата система. Според компютърните анализи на разположението на звездите на тавана на камерата надписите датират отпреди девет хиляди години.
Пит не беше сигурен дали е чул правилно.
— Девет хиляди години?!
— Хирам е изчислил, че камерата е строена през 7100 година преди Христа или някъде там.
Пит остана изумен.
— Искате да кажете, че е имало напреднала цивилизация четири хиляди години преди шумерската или египетската?
— Не съм посещавал курсове по древна история от годините ми в Анаполис — отвърна Сандекър, — но смътно си спомням, че са ми преподавали нещо подобно.
— Археолозите никак няма да се зарадват, ако се наложи да пренапишат историята на предисторическите цивилизации.
— Йегър и доктор О’Конъл напреднаха много и в разчитането на буквените надписи. Те предполагат, че се касае за някакъв вид документ, описващ ранната световна катастрофа.
— Незнайна древна цивилизация, заличена от огромна катастрофа. Ако не бях толкова предпазлив, адмирале, щях смело да заявя, че говорите за Атлантида.
Сандекър не му отговори веднага. Пит беше готов да се закълне, че едва ли не чуваше как механизмите в главата на адмирала заработиха на пълни обороти. Накрая Сандекър заговори бавно.
— Атлантида… — повтори той името така, сякаш беше свещено. — Колкото и да е странно, ти май ще се окажеш по-близо до истината, отколкото си мислиш.
Трета част
Кивотът на двайсет и първия век
22.
4 април 2001 г.
Буенос Айрес, Аржентина
Оперните певци и музиканти съдят за оперните театри в цял свят по тяхната акустика, качеството на звука, който се разнася от сцената до ложите, а оттам до галерията, високо в стратосферата. Любителите на операта, които си купуват билети, ги оценяват и им се възхищават според тяхната елегантност и пищна украса. Някои оперни театри са известни с бароковия си стил, други с помпозността си, трети с декорацията и фестоните си. Никой оперен театър обаче не може да се сравни с грандиозността на Театро Колон на „Авенида 9 де Хулио“ в Буенос Айрес.
Строежът започнал през 1890 година, като не се спестявали никакви разноски. Завършена през 1908 година, когато Пучини властва като абсолютен господар, сградата на Театро Колон заема площта на цяло каре в града — от тротоар до тротоар. Със завладяваща смесица от стиловете френски арт деко, италиански ренесанс и гръцка класика, на сцената й са танцували Павлова и Нижински, от пулта й е дирижирал Тосканини, всички оперни певци от световна величина — от Карузо до Калас — са участвали в постановките й.
Интериорът й във форма на подкова е украсен така, че направо ти взима дъха. Невероятно сложна плетеница от месингови отливки на горните парапети, широки балкони с плюшени столове, завеси, бродирани със златна сърма, падат от тавани, всеки сам по себе си истинско произведение на изкуството. На ослепителните премиери каймакът на висшето общество на Аржентина минава тържествено през фоайето с под от италиански мрамор и красив купол от тъмно стъкло и изкачва великолепните стълбища, за да заеме луксозните си места.