Сега, шейсет секунди преди увертюрата на операта „Коронясването на Попея“ от Клаудио Монтеверди, всяко място в залата беше заето с изключение на специалната ложа от дясната страна на сцената. Тя все още беше празна. Попея била любовница на римския император Нерон по време на славата на Рим, но въпреки това оперните артисти бяха облечени с костюми от седемнайсети век и за да се сложи сол в раната, всички мъжки роли се изпълняваха от жени. Някои любители на операта окачествяваха представлението като изключителен шедьовър, други го намираха за четиричасова скука.
Няколко секунди преди лампите да угаснат, група от един мъж и четири жени влязоха дискретно в единствената празна ложа и се настаниха на тапицираните с кафяв плюш столове. Невидими зад завесите на ложата застанаха двама телохранители, облечени в елегантни смокинги. Всички погледи в залата, всички театрални бинокли автоматически се насочиха към хората, които влязоха в ложата.
Жените в нея бяха ослепително красиви — не просто хубави и екзотични, а красавици в класическия смисъл на думата. Еднаквите им светлоруси коси, покриващи раменете, падаха на масури, които се спускаха от плитчици, захванати от средата на темето. Те седяха царствено, с ръце в скута, и гледаха към мястото за оркестъра през еднакви синьо-зелени блестящи очи. Лицата им имаха високи скули и загар, добит или по време на ски в Андите, или на някоя яхта, закотвена край Байа Бланка. Всяка от жените изглеждаше на двайсет и пет години, макар и четирите да бяха трийсет и пет годишни. Не беше нужно голямо въображение, за да бъдат оприличени на сестри, каквито бяха в действителност. Дрехите им изтъкваха достатъчно от пропорциите на телата им, за да се види, че са стройни и стегнати от редовна гимнастика.
Дългите им лъскави копринени рокли бяха съвършено еднакви като модел, само цветовете им бяха различни. Седнали в полукръг, всяка от жените излъчваше блясъка на жълт, син, зелен и червен скъпоценен камък. И четирите носеха диамантени колиета, обици и гривни. Изглеждаше немислимо, но всички бяха омъжени и имаха по пет деца. Жените посещаваха оперните премиери като семейно задължение и грациозно кимаха и се усмихваха на мъжа, седнал в средата. Мъжът имаше същия цвят коса като на сестрите си, но приликата му с тях свършваше дотук. Той също завладяваше с мъжествената си красота. Имаше тесен ханш, широки рамене и мускулести ръце и крака като на атлет. Чертите на лицето му бяха ясно изразени, гъстата му светла коса сякаш приканваше жените да прекарат пръсти през нея. Беше по-висок с двайсет сантиметра от сестрите си, чийто ръст достигаше метър и седемдесет и седем.
Когато се обръщаше към някоя от тях и се усмихнеше, разкриваше ослепително бели зъби между добродушни устни, които като че ли никога не можеха да се изкривят в гримаса. Очите обаче не излъчваха топлота. Те гледаха така, сякаш принадлежаха на пантера, дебнеща плячка.
Карл Волф беше много заможен и могъщ човек. Главен изпълнителен директор на огромната семейна финансова империя, която се простираше от Китай през Индия и Европа до Атлантическия океан и от Канада и Съединените щати до Мексико и Южна Америка, той беше смайващо богат. Личното му състояние надхвърляше сто милиарда долара. Огромният му конгломерат, занимаващ се с множество научни и високотехнологични програми, беше известен на бизнесмените в света под името „Дестини ентърпрайз лимитед“. За разлика от сестрите си Волф не беше женен.
Волф и другите от семейството можеха лесно да влязат в новото аржентинско елитно общество. Той беше изтънчен, уверен и преуспяващ. Въпреки това обаче и той, и другите членове на семейството му живееха пестеливо, като се имаше предвид огромното им състояние. Но династията Волф, която, колкото и невероятно да беше, се състоеше от двеста души, рядко посещаваше модни ресторанти или прояви на висшето общество. Жените Волф почти никога не стъпваха в скъпите магазини и бутици в Буенос Айрес. Освен Карл, който по-често се излагаше на показ, семейството се стараеше да не привлича внимание, живееше в своя затворен кръг и беше огромна загадка за аржентинците. Никой от членовете му не се сприятеляваше с външни хора. Никой, дори знаменитости и висши правителствени служители, не беше успял да пропука черупката на рода Волф. Мъжете, които се женеха за жените в рода, като че идваха от някое далечно и непознато място и нямаха никаква история. Колкото и странно да беше, те приемаха името Волф като жените. Семейство Волф се явяваше нещо като елитно братство.
Когато Карл и четирите му сестри се появяваха на оперни премиери, това веднага ставаше клюката на деня. Увертюрата свърши, завесата се разтвори и публиката с неохота върна вниманието си от главната ложа към певците на сцената.