Мария Волф, сестрата, която седеше непосредствено от лявата страна на Карл, се наведе към него и прошепна:
— Защо беше нужно да ни подлагаш на това ужасно изпитание?
Волф се обърна към нея и се усмихна.
— Защото, скъпа ми сестричке, ако не показваме семейството си на различни обществени прояви, правителството и хората може да започнат да гледат на нас като на гигантска съзаклятническа група, обгърната в загадъчност. По-добре е да ни виждат от време на време, за да им покажем, че не сме някакви извънземни, поставили си за цел да управляват тайно държавата.
— Трябваше да изчакаме Хайди да се върне от Антарктика.
— И аз съм на това мнение — прошепна Гели, сестрата, седнала отдясно на Волф. — Единствено на нея щеше да й хареса тази ужасна скука.
Волф я потупа по ръката.
— Ще й се реванширам с премиерата на „Травиата“ следващата седмица.
Те не обръщаха внимание на публиката, която разкъсваше вниманието си между онова, което ставаше на сцената, и загадъчните членове на семейство Волф в ложата. Завесата за трето действие тъкмо се беше вдигнала, когато един от телохранителите влезе в ложата и зашепна в ухото на Волф. Волф се стегна на стола си, прибра усмивката си и лицето му доби мрачен вид. После се наведе към сестрите си и им каза тихо:
— Скъпи мои сестри, непредвидено обстоятелство ме принуждава да си тръгна. Вие останете. Запазил съм частния салон на „Плаза грил“ за малка вечеря след оперното представление. Ще се видим направо там.
И четирите жени извърнаха глави от сцената и го загледаха с овладяна тревога.
— Не можеш ли да ни кажеш какво е станало? — попита Гели.
— Искаме да знаем — допълни Мария.
— Щом разбера, ще ви кажа — обеща им той: — Дотогава, приятно прекарване!
Волф стана и напусна ложата, придружен от единия телохранител; другият остана в коридора пред ложата. Волф забързано излезе през един страничен изход и се вмъкна в чакащата го лимузина „Мерцедес-Бенц 600“ от 1969 година — автомобил, който след повече от четирийсет години продължаваше да се нарежда сред едни от най-скъпите и луксозни автомобили в света. Движението беше натоварено — нещо обичайно за Аржентина. Улиците оставаха оживени от късно вечер до ранните часове на утрото. Шофьорът пое към испанския квартал Реколета, разположен около пищните градини на Плаза Франсиа и Плаза Интенданте Алвеар, които се считаха подобие на Мичиган авеню в Чикаго и Роудио Драйв в Бевърли Хилс — широки трилентови булеварди, известни с елегантните си магазини, скъпи хотели и великолепни къщи.
Колата мина покрай подновеното гробище на квартала с тесни каменни пътеки, виещи се между повече от седемте хиляди богато украсени големи гробници със статуи и ангелчета. В гробницата, принадлежаща на рода Дуарте, почиваше Ева Перон. На чуждестранните туристи обикновено им прави впечатление епитафията й върху портата за към криптата, която гласи: „Не плачи за мен, Аржентина. Аз оставам съвсем близо до теб“.
Колата влезе през охранявания портал, мина покрай разкошна ограда от ковано желязо и по кръгла алея за коли спря пред входа на огромна къща от деветнайсетия век с високи колонади и покрити с бръшлян стени, в която се е помещавало германското посолство преди Втората световна война. Четири години след войната германското правителство премества дипломатите си в шикозния квартал Палермо Чико. Оттогава в къщата се помещава корпоративното главно управление на „Дестини ентърпрайз лимитид“.
Волф излезе от колата и влезе в къщата. Обстановката вътре беше повече от разкошна. Мраморните подове и колони, пищно облицованите стени и инкрустираният с плочки таван бяха остатъци от славно минало, но мебелировката беше оскъдна и никъде нямаше и следа от пищна украса. Бяло мраморно стълбище водеше към канторите, но Волф се качи в малък асансьор, прикрит в една от стените. Кабината се движеше безшумно и вратата й се отвори към просторна заседателна зала, където десет члена от семейство Волф — четири жени и шестима мъже — бяха насядали около дългата девет метра маса от тиково дърво.
Всички станаха и поздравиха Карл. Едва трийсет и осем годишен, той се считаше за най-проницателният и най-находчивият от огромното му семейство и всички го приемаха и уважаваха като директор и главен съветник на семейството.