— Извинете ме, че закъснях, мои братя и сестри, въпреки че тръгнах веднага щом ми съобщиха за трагедията — каза той, после се приближи до един мъж с прошарена коса и го прегърна. — Вярно ли е, татко, че U-2015 е потънала заедно с Хайди?
Макс Волф кимна тъжно.
— Вярно е. Сестра ти заедно със сина на Курт, Ерик, и целия екипаж на подводницата сега лежат на дъното на морето край Антарктида.
— И Ерик?! — изуми се Карл Волф. — В операта не ми съобщиха, че и той е загинал. Дори не знаех, че е бил на борда. Напълно ли си сигурен?
— Прехванахме сателитните трансмисии на Националната агенция по подводни и морски изследвания до Вашингтон — обади се висок мъж, седнал от другата страна на масата, който спокойно можеше да мине за близнак на Карл. Лицето на Бруно Волф беше изкривено от гняв. — Записите казват всичко. Докато е провеждала плана ни да отстраним всички свидетели на артефактите на аменеите, нашата подводница открила огън срещу научноизследователски кораб на НЮМА. Точно тогава обаче пристигнала американски ядрена подводница и изстреляла ракета, която разрушила подводницата ни и тя потънала с всички на борда й. Не се споменава за оцелели.
— Жестока загуба — измърмори мрачно Карл. — Двама членове на семейството ни и добрата ни стара U-2015. Да не забравяме, че след войната тя е превозила от Германия дотук нашите баба и дядо, както и ядрото на империята ни.
— Да не забравяме също и колко добре ни служеше през годините — добави Ото Волф, един от осмината физици в семейството. — Много ще ни липсва.
Мъжете и жените около масата се смълчаха. Очевидно това беше група, която никога дотогава не бе претърпявала провали. За петдесет и пет години от основаването си „Дестини ентърпрайз лимитид“ отчиташе успех след успех във всяко свое начинание. Никаква случайност не се пропускаше да се предвиди. Очакваха ли се проблеми, те винаги се преодоляваха. Небрежност и некомпетентност просто не съществуваха. Досега семейство Волф властваше като абсолютен господар. За тях беше почти невъзможно да приемат поражение извън контрола им.
Волф се настани на челното място на заседателната маса.
— Какви са загубите в семейството и сред наетия персонал през последните две седмици?
Бруно Волф, който беше женен за сестрата на Карл, Гели, отвори папката пред себе си и прегледа колона от цифри.
— Седем агента в Колорадо, седем на остров Сен Пол, включително братовчеда ни Фриц, който ръководеше операцията от хеликоптера, четирийсет и седем подводничари в U-2015 плюс Хайди и Ерик.
— Шейсет и седем от най-добрите ни хора и трима от семейството ни за по-малко от десет дни! — обади се Елзи Волф. — Направо не е за вярване!
— Не е, като се има предвид, че отговорните за това хора са група океанографи, които едва ли могат да бъдат оприличени на нещо повече от медузи — вметна злобно Ото.
Карл разтри уморено очите си.
— Нека ти напомня, драги Ото, че тези „медузи“ са убили дванайсет от най-добрите ни агенти, без да се включват двамата, които бяхме принудени да елиминираме, за да им затворим устите.
— Морските биолози и инженери не са професионални убийци — каза Елзи. — Нашият агент, който работи под прикритие в управлението на НЮМА във Вашингтон, ми изпрати личните досиета на мъжете, отговорни за смъртта на хората ни в Колорадо и остров Сен Пол. Те не са най-обикновени хора. Подвизите им по време на операции на НЮМА могат да се четат като приключенски роман. — Елзи замълча и раздаде на присъстващите по няколко снимки. — Първото лице, което виждате, е на адмирал Джеймс Сандекър, главен директор на НЮМА. Сандекър е много уважаван сред политическия елит на американското правителство. След завидно военно досие от Виетнам, той е избран лично да създаде и ръководи агенцията. Думата му тежи сред членовете на Американския конгрес.
— Срещал съм го веднъж на една океанографска конференция в Марсилия — каза Карл. — Той не е противник за подценяване.
— Следващата снимка е на Рудолф Гън, заместник-директор на НЮМА.
— Какъв невзрачен на външен вид дребен човек — вметна Феликс Волф, корпоративен адвокат на семейството. — Никога няма да кажеш, че има силата да убива.
— Не е нужно да използва силата на ръцете си, за да убива — възрази Елзи. — Доколкото можем да твърдим със сигурност, именно той е геният на мисълта, който стои зад загубата на хората ни, изпратени на остров Сен Пол. Възпитаник на Американската военноморска академия, той постига блестяща кариера във Военноморските сили, преди да постъпи в НЮМА и да стане дясната ръка на адмирал Сандекър.