Бруно вдигна третата снимка.
— А този тук прилича на човек, който може да измъква монети от корема ти и да ти връща ресто.
— Албърт Джордино, помощник-ръководител на специални проекти — поясни Елзи. — Завършил Военновъздушната академия на САЩ. За службата си във Виетнам е получил високи отличия. Бруно е прав, Джордино е известен като много суров тип. Досието му от НЮМА е забележително. Папката с проектите, които е ръководил до успешно приключване, е доста дебела. Обучен е да убива и от малката информация, която успяхме да съберем, той, заедно с Гън, е отговорен за изтребването на групата ни на остров Сен Пол.
— И последната снимка — обади се Ото, подканвайки любезно Елзи да продължи.
— Името му е Дърк Пит. Считан е за легенда сред океанографските среди. Ръководител е на специални проекти в НЮМА и на него гледат като на човек от Ренесанса. Неженен, колекционер на класически автомобили. Той също е завършил Военновъздушната академия и има няколко медала за храброст от Виетнам. И неговите постижения представляват сериозно четиво. Той е този, който е осуетил плановете ни в Колорадо. Освен това е бил на Антарктида по време на потопяването на 2015 от американската ядрена подводница.
— Колко жалко за нея! — изрече с тих гняв Ото, оглеждайки едно по едно лицата около масата. — Беше грешка да използваме нея вместо някой съвременен надводен съд.
— Погрешен опит от наша страна изобщо — уточни Карл — да объркаме враговете си.
Бруно удари с юмрук по масата.
— Трябва да отмъстим за нашите хора! Всички тези мъже трябва да умрат!
— Ти поръча опита за убийството на Пит без одобрението на останалите от нас — остро го скастри Карл. — Опит, който се провали, бих добавил. Не можем да си позволим лукса за възмездие. Имаме си график, който да следваме, и аз не искам вниманието ни да се отклонява към отмъщение на дребно.
— Не виждам нищо дребно в подобно отмъщение — възрази Бруно. — Тези четирима мъже са пряко свързани със смъртта на нашите братя и сестра ни. Не бива да минат безнаказано.
Карл изгледа Бруно с леден поглед.
— Не ти ли е хрумвало, драги братко, че когато проектът „Нова съдба“ достигне връхната си точка, те всички ще умрат от насилствена смърт?
— Карл е прав — каза Елзи. — Не можем да си позволим отклонения от главната ни цел независимо от трагедията, сполетяла семейството ни.
— Въпросът е решен — заяви твърдо Карл. — Ще се съсредоточим върху настоящата ни работа и ще приемем скръбта като част от цената.
— Сега, когато скалните камери в Колорадо и на остров Сен Пол са разкрити от външни хора — заговори Ото, — не вярвам да спечелим много, като хвърлим време, пари и повече хора, за да прикрием съществуването на древните ни предци.
— Съгласен съм — каза Бруно. — След като надписите са в ръцете на американските официални власти, ние трябва да останем в сянка, докато те разчетат съобщението и огласят чрез международните медии предупрежденията на аменеите за бедствието. Така ще ни спестят усилията.
Карл гледаше в масата замислен.
— Най-сериозната ни грижа е да направим така, че историята да излезе наяве възможно най-скоро, преди проекта „Нова съдба“ да бъде пуснат в ход и дезинформацията стигне до прага ни.
— Тогава ние трябва да размътим водата, преди научните изследователи да разберат за хитростта ни.
— Благодарение на онези мошеници от НЮМА светът ще бъде наш след две седмици. — Бруно погледна към Карл. — Има ли възможност, братко, нашите хора във Валхала да променят графика?
— Ако им поясня колко е спешно и ги уведомя за опасностите, които се надигат около нас, да, вярвам, че ще мога да ги въодушевя да скъсят времето до датата за пускането в действие на проекта с десет дни, считано от днес.
— Десет дни — повтори развълнувана Криста. — Само десет дни, преди старият свят да рухне и Четвъртата империя да възкръсне от пепелта.
Карл кимна важно.
— Ако всичко върви по плана, внимателно съставен от нашето семейство още през 1945 година, ние напълно ще променим човечеството през идните хиляда години.
23.
Пит пристигна със самолет в Кейптаун, където се срещна с Пат О’Конъл, която беше дошла от Вашингтон заедно с доктор Брадфорд Хатфийлд — патолог археолог, специализирал в изследването на древни мумии. После тримата излетяха за остров Сен Пол с хеликоптер със завъртащи се двигатели. Силен вятър, примесен с обилен дъжд от враждебните облаци, брулеше откритите им лица. Посрещна ги група „тюлени“ от елитната част на военния флот на САЩ. Всички бяха едри, мълчаливи мъже, чиито камуфлажни облекла се сливаха със сивите вулканични скали на острова.