„Ще те вземат дяволите, черна мутро! — ругаеше мислено Джими, като слушаше думите на негърката. — Такива някога и в трамвая не ги пускаха да се качат, а сега са си разпасали пояса! А и тия простаци я зяпнали, като че ли не е най-обикновена мръсна негърка.“
Един след друг няколко от „простаците“ се качиха на трибуната и порицаха от името на всички неговата постъпка. Те говореха за задълженията на гражданина, за уважението на мъжа към жената, за достойнството на човека, което никой няма право да накърнява и прочие, и прочие думи, които не бяха непознати на Джими. Едни се опитваха да оправдаят простъпката с незнанието му и със стария морал, който го е възпитавал, други гневно обвиняваха онези хора, които сега живеят около него, че не са му обяснили тези въпроси.
— Сега трябва да си направите самокритика, другарю Кук — обърнаха се към него след изказванията.
— Каква самокритика ще си правя? — рече тихо Джими. — Другите го казаха. Така е… сгреших. Ще се постарая да не се повтаря вече…
Като слезе от трибуната, той изведнъж съвсем неочаквано се видя заобиколен от същите хора, ала техните лица грееха сега от интерес и живо приятелско чувство. Започнаха да го разпитват къде живее, как намира новия свят, молеха го да разкаже историята около своето съживяване, канеха го на гости. Най-натрапчива от всички обаче беше негърката. Накъдето и да се обърнеше, ослепителната усмивка с белите й зъби се изпречваха пред очите му. Хванала го за ръкава, тя настоятелно го молеше още веднага да го заведе у дома си. Родителите й щели много да се зарадват. Тя също много искала да станат приятели. Джими, който се чувствуваше унизен до дъното на душата си, успя да използува едно разтваряне на кръга, викна, че бързал, че трябвало веднага да замине, и побягна. Хората в недоумение се заспоглеждаха. Едни се подсмиваха, други клатеха съжалително глава и навярно още дълго след като той напусна парка стоеха вкупом и обсъждаха странната си среща с човека от миналото.
А Джими през това време крачеше из улиците и сипеше върху техните далечни глави всички проклятия, които можеше да измисли възбуденият му мозък. Най-много обаче ругаеше себе си, загдето разкри кой е, и с това се изложи. Иначе щеше да си направи самокритика, щеше да изслуша приказките им и спокойно да си замине. Но той не знаеше какво наказание искаха да му наложат. Де да ги знае! Някога, ако негър закачеше по същия начин бяла жена, обикновено го линчуваха. В първия момент той дори помисли, че сега в Америка правят обратното. Иначе такива критики би могъл да слуша всеки ден. Но по дяволите и тая Америка, дето хората са способни заради една нищо и никаква негърка да опозорят човека!
Този инцидент дотолкова развали настроението му, че той загуби охота да продължи пътешествието и като насочи с бясна скорост колата към Нюйорк, още вечерта се намери в квартирата си.
На Едуард Бентам той не посмя да разкаже за приключението си. Знаеше, че ще последват много хапливи забележки и в сериозна или шеговита форма поднесени типични Бентамовски нравоучения. Геофизикът не беше се променил. Същата сърдечна внимателност и същото неизчерпаемо остроумие, което биваше ту приятелски грубовато и незлобливо, ту префинено и подправено с острата жилка на сарказма.
— Добър ден, дядо! — поздрави го весело Бентам и видял недоумението на своето откритие, обясни: — Направих сметка, че е възможно по някакъв начин някога да си участвувал в моето създаване като далечен мой прародител, та реших да се отнасям към теб с по-голямо уважение.
— Всъщност какво правиш ти сега в тая дяволска Антарктида? — попита го Джими, когато след толкова време най-сетне седнаха отново един срещу друг.
— Как какво? Търся да извадя още някой замръзнал атомен човек, та да си правите компания. А ти с какво се занимаваш през последните дни? Приятели намери ли?
— Трудно се завързва приятелство с такива като вас. С домоуправителя се виждаме по-често. Мъчи се горкият да ме вкара в пътя, но ние, капиталистите, трудно се поддаваме на превъзпитание.
— Това е вярно. Все пак мисля, че класовата ти същност не пречи да си почистиш квартирата. Как търпиш такава мръсотия?
— Едва вчера се прибрах от пътуването — излъга Джими.
Той огледа грозния безпорядък, който цареше навред и веднага се зае да прибира разхвърляните по столове и канапета дрехи, бурканите, кутиите и хлебните остатъци от масата. Бентам през това време застана пред библиотеката.
— Ти май не си отварял още нито една от тия книги.