— Ама ти не знаеш ли? Хайде обличай се, че умирам от глад! По пътя ще ти разкажа.
Напевното бръмчене на машинката за бръснене секна и след малко Дино се показа от банята със свежо розово лице, пращящ от здраве и сила.
В ресторанта той направи от мекия хляб една поразкривена топка, голяма колкото кокоше яйце, и рече:
— Ето! Това е Юнона.
— Това още нищо не ми казва.
— Малка планета. По-скоро планетчица. Не си ли чувал за астероидите? Това са едни такива съвсем дребни планетчици. Много са. Над шейсет хиляди. И непрекъснато стават повече, защото се раздробяват. По-голямата част от тях се въртят около Слънцето между Марс и Юпитер. Съвсем дребни са. Средно по няколко километра в диаметър. Но има между тях четири по-големи. Юнона е една от големите. Сто деветдесет и три километра…
— Не е много — подхвърли Джими с тон на специалист. — Земята колко беше?
— Ех, намерил си и ти с какво да я сравняваш! То е все едно да сравняваш футболна топка с петдесететажна сграда. Нали ти казвам, че е малка.
— Добре де — засегна се Атомният човек. — За какво ви е тогава?
— Правим от нея космически кораб.
— Какво? Кос… космически кораб? — заекна Джими.
— Да. Внимавай и ще разбереш!
Дино провъртя с вилицата в удължения край на хлебното яйце една дупка.
— Ето тук ще бъдат построени големи ядрени реактори. Ядрени лампи ги наричат, защото ще превръщат горивото направо в светлинна енергия. Тя ще излита в една мощна струя през тия естествени дюзи и Юнона ще излети от орбитата си и ще тръгне на далечно плаване из космоса със скорост около двеста хиляди километра в секунда. Дино изпъна дългата си ръка, която държеше хлебната топка, и описа с нея една широка дъга. — Ей така! Ще стане значи една голяма ракета, каквато на Земята не може да се построи.
— Двеста хиляди? В секунда? Не, това е…
— А може би и повече. Засега толкова се предвиждат. Това е вече съвсем друго, нали? Не е като сегашните ракети, които са и много по-бавни, и съвсем мънички в сравнение с нея. С Юнона ще може вече да се поразшета човек из някоя и друга галактика. При това тя предлага хиляди предимства. Естествена защитна броня, която се нуждае само от малки подсигурявания, достатъчна големина, за да приеме нужния екипаж с всички условия за живот и така нататък. Разбра ли сега? Това ще бъде, така да се каже една колония на Земята, която ще изпратим из вселената.
— Разбрах — едва промълви Джими. — Слушай, ама това е много трудна работа! Та нали там няма въздух?
— Е, не това е трудното. Иначе не върви. Такава скорост може да се постигне само от светлинна ракета. А с нея не можеш да излетиш от Земята. Тоя светлинен поток, дето ще излита оттук — той посочи дупката на хлебното яйце — на милион километра ще убива всичко зад себе си. После нали ти казах какви са предимствата. Юнона няма да лети година — две или десет, а може би петдесет, сто.
— Сто години? Че кой е луд да напусне земята за цял живот?
— Ще се намерят доста такива „луди“. Аз например съм един от тях. Но това поставя пред мен трудна задача. Юнона ще бъде готова след две години. За това време ще трябва да си намеря съпруга. Ергени не приемат. Само младоженци без деца. А при моите размери това не е никак лесно.
— Остави шегите! Аз те питам сериозно, а ти се шегуваш. Та това звучи просто като някаква приказка! Кажи нещо повече!
— Нещо повече? Трябва с дни да ти разправям. Аз вече трета година работя там.
— Какво работиш?
— Казах ти и по-рано. Водач съм на ракета. Прекарваме машини, провизии, хора. Не е лека работа, защото Юнона не стои на едно място, а обикаля като всички около слънцето. Веднъж е по-близо, веднъж избяга далеч, далеч. Веднъж стане студено, та се пука всичко от студ, веднъж стане толкова горещо, та и камъните почват да се потят. Всички работи се извършват в скафандри при доста трудни условия. Повече от месец човек не може да издържи. След това трябва една година да почива у дома си. Постоянно сменяваме строителите. Но сега градът е вече на привършване и ще стане по-леко.
— Градът?
— Да, строим истински град вътре. С училища, с болници, с родилен дом, с лаборатории и заводи, с всичко, което е необходимо за един малък народ, който трябва да живее добре и да се размножава. Ще отлетят три хиляди души, а ще се върнат някога десет хиляди. И няма да имат никаква връзка със Земята.
— А може ли и да не се върнат въобще?
— Може, разбира се. Всичко се случва.