Така в един хубав слънчев ден нашият Джими се озова сам из улиците на многомилионния град. А кариерата му започна по един твърде рядък и особен начин.
След като дълго време напразно търси работа и обувките му, марка „Саламандър“, се разкривиха от ходене, той привърши и последния цент от наличните си пари. А когато за пръв път остана един цял ден гладен, мозъкът му ненадейно заработи самостоятелно. И понеже у него все пак беше останало нещо и от работливия му дядо, и от находчивия баща, там се роди и първата му идея.
Както си вървеше по едно от най-оживените авенюта на центъра и потънал в тъжни размисли, дъвчеше последното парче тютюн, той понечи разсеяно да се изплюе, ала от глад слюнчените му жлези излъчваха вече някаква много рядка и обилна течност, която не можа както обикновено да изхвръкне надалеч, а падна върху бомбето на дясната му обувка. Джими загледа с досада обувката си и потърси парче вестник, за да я изтрие. В този момент един глас го накара да вдигне глава.
— Заповядайте да ви лъснем обувките, господине!
Джими видя, че случайно бе спрял пред едно малко дюкянче за лъскане на обувки. Гласът принадлежеше на някакъв опърпан човек с изпито лице, върху което беше легнало кисело и недружелюбно изражение. Джими помисли за миг, поколеба се, после влезе усмихнат в дюкянчето, макар да нямаше пукната пара в джоба. Седна на високия стол и ваксаджията с охкане се преви над мръсните му обувки.
— Какво ти е? — попита Джими.
— Не знам. Има нещо в стомаха ми…
— Та бъди щастлив! Аз например от два дена нямам нищо вътре.
— Как? Нямате ли пари да платите? — стъписа се ваксаджията.
— Нямам — засмя се Джими. — Но ти лъскай, а ще ти платя с една идея.
Няколко дни наред след тази случка Джими се разхождаше важно нагоре-надолу по улицата, дъвчеше големи парчета от най-долнокачествения моряшки тютюн и ловко изплюваше от време на време чернокафявата лигава течност върху обувките на някой минувач. После светкавично сваляше шапка и пускаше в ход цяла серия изискани извинения. Минувачът обикновено глухо изругаваше и бързаше да влезе в малкото салонче на ваксаджията. Вечер късно Джими също влизаше при него, за да получи процентите си от така неочаквано нарасналата клиентела. Те бяха и първите пари, които Джими спечели със собствен труд.
Ала това не продължи дълго. Джими ясно съзнаваше, че тази професия никак не подхожда на неговия интелект и докато се разхождаше и плюеше, мъчеше се да обмисли вече втората си идея.
Той беше щастливец и затова не се наложи дълго да насилва несвикналата си да размишлява глава. Случаят му помагаше. Щастливият случай. Той играеше винаги много голяма роля в неговия живот. А колкото и странно да е, понякога този щастлив случай, който така жадно очаква в живота си всеки мечтаещ за кариера американец, се явява и под формата на плесници. Как е възможно? Убедете се сами!
Щастливият случай се яви в десетия ден на неговата кариера като „професионален заплювач“, както той наричаше своята твърде необикновена професия. По-късно Джими се убеди, че тя не беше чак толкова необикновена и че съществуваше в Америка доста отдавна под една или друга форма.
Та в този прекрасен ден Джими както и преди се разхождаше бавно с ръце в джобовете, дъвчеше своя тютюн, напрягаше ума си, а да изцеди от него новата идея, и плюеше. Ала, унесен в мислите, той не прецени правилно един от поредните си клиенти. Плю, видя кафявия сок на тютюна да се залепва върху една евтина лятна обувка от протрита бяла кожа, протегна машинално ръка към периферията на шапката си за извинение и в този момент получи плесницата, за която споменахме. Една обикновена мъжка плесница, нито много силна, нито много слаба.
— Ехей! — провикна се Джими, смръщи нос и изруга.
От другата страна на лицето му звънна втората плесница. Джими не беше свикнал да получава такива подаръци, без да се отплати най-малко със същото. Този път изненадата го накара да бъде по-щедър. Пред очите му се мярна едро възгрубичко мъжко лице. Ръката му се стрелна с боксьорски навик и миг след това човекът, който беше го ударил, се просна на улицата.
— Нокдаун — обяви самодоволно Джими, като видя, че човекът с мъка и пъшкане правеше опит да се изправи и поиска да се отдалечи на подходящо разстояние. Обаче една чужда, не съвсем ласкава ръка го хвана за рамото.