Джими остана да стои, в коридора със зинала като на мъртва риба уста. Страхливец? Тя го нарече страхливец? Та кой не би се уплашил да го заведат за пръв път на морското дъно? Той ли е страхливец, който отиде чак на Южния полюс да гледа опитите с водородни бомби? И който така успешно се изплъзна от ръцете на болшевиките? Ех, ако можеше да я срещне някъде в Нюйорк, той би й показал какъв страхливец е! Но тук трябва да се крие, да внимава, да трепери.
Джими изсипа един куп ругатни по адрес на Дино, като смяташе, че го е наклеветил пред нея, но от това не му стана по-леко. Дълбоко в сърцето си той не престана да чувствува тежката обида, не можеше да се отърве и от усещането, че бе срещнал едно момиче, напълно достойно да бъде обичано и че по някакъв глупав начин беше проиграл щастието си. Той се мъчеше да отхвърли тези мисли, като се убеждаваше, че сега е най-неподходящият момент да се занимава с момичета, пък колкото и красиви да са те. Ала обидата не се разсейваше и към нея се прибавяше още и тъга, и съжаление, и отново изникналият трепет пред неизвестността на по-нататъшния му път.
Към Родината
Рано на другия ден подводният кораб на клуба откара двамата до пристанището на град Варна. Настроението на Джими продължаваше да бъде лошо. То не се подобри и от това, че на прощаване Марина му се усмихна и махна приветливо с ръка. Българинът се опита да го ободри:
— Не бъди така мрачен! Казах ти още отначало, че Марина е своеобразно момиче.
— Но това не ти попречи да ме наклеветиш пред нея.
— Слушай! — подскочи Дино. — Ти за какъв ме мислиш? Ако сам не бях ти предложил приятелството си, щях да ти отговоря по-другояче.
— Не си ли говорил нищо пред нея?
— Давам ти честната си дума на космонавт и българин.
— А откъде знаеш тогава?
— Тя ми каза. Но аз предчувствувах, че така ще стане. Нашите момичета обичат смелите мъже, братко. А ти, прощавай, ама още отначало се показа като страхливец.
— Та аз за пръв път слизам под водата! Кой не би се уплашил?
— Разбирам. И други момичета навярно биха те разбрали, но Марина е по-особена. Тя не би го разбрала или поне няма да го оправдае. У нея и мечтите, и всичко е по-друго. Характерът й е такъв. На нея даже някой мъж трудно би й излязъл насреща по храброст и безстрашие. Пък и млада е, възгледите й не са улегнали още…
Джими хитро присви очи:
— Как само я описваш? Май че си хлътнал по нея…
— Какво съм?
— Е, така де… Влюбен ли си?
Грамадният Дино се изчерви като момче.
— Забелязва ли се? Аз всъщност заради нея дойдох на тая сватба. Знаех, че ще бъде тук. Много отдавна не бях я виждал. Но уви! Макар и да не съм страхливец, някои дори твърдят обратното…
— Не те ли харесва?
— Та и как ще ме хареса, като съм такъв дангалак!
— Нещо много оживено разговаряхте снощи. Аз затова си помислих…
— Увещаваше ме да я взема със себе си в следващия полет.
— На какъв полет?
— До астероидите.
— Къде е това?
— Малките планети, бе. Между Юпитер и Марс.
Джими Кук погледна събеседника си с поглед, който сякаш казваше: „Теб изглежда ти хлопа нещо в главата, приятелче?“
— Ей, Дино! Какви са тия глупости? Как ще летите дотам, че и Марина ще взимаш със себе си…
— Какво се учудваш толкова? Та аз от три години непрекъснато правя тоя рейс. Нали там строим…
— По дяволите! — изруга Джими и стана от стола. — Слушай! Аз нито съм дете, нито съм идиот, нито пък съм забелязал ти да си пиян…
Той тръгна назад — напред из малката кабина на подводницата, която беше изплавала и навлизаше вече в пристанището. Дино повиши глас:
— Какво ти стана и откъде си се научил така да ругаеш?
— Нищо не ми е станало! — отвърна грубо Джими. — Не обичам само да си правят с мене глупави шеги.
— Но кой се шегува, бе човек? Говоря ти съвсем сериозно…
— Престани, че ще те вземат… — избухна отново Атомният човек, но изведнъж си спомни, че тоя огромен мъж с един само удар можеше да го смачка и каза примирително: — Остави това, Дино! Не ми е сега до шеги. Нямам настроение.
Българинът продължаваше да недоумява. Що за птица беше пък тоя? Ругаеше като някой герой от книгите на древните писатели, не знаеше неща, които са известни на всяко дете, а отгоре на всичко се и обижда, като му кажеш истината? Той щеше сам да го наругае, така както умеят да ругаят космонавтите, но му стана неловко от това, че тоя странен и жалък човечец можеше още веднъж да го заподозре в непочтено съперничество. Ала Джими бързо се успокои. Това непрестанно сблъскване със съвсем нови и непонятни неща из тия непознати страни беше усилило вродената му подозрителност на човек, израсъл сред хора, които изграждат своето благополучие, мамейки себеподобните си. Тази подозрителност от момента, когато се събуди върху лабораторната маса, беше се съединила с постоянен страх и с едно смътно чувство за нещо страшно и непоправимо, което се е случило с него и което той още не може да разбере. Не беше ли се разхождал той само преди един ден по дъното на морето? А тия хора, щом могат да се разхождат по дъното на морето, защо да не летят и между звездите? Или беше сънувал? Или беше се въобще умопобъркал? Какво ставаше с него?