— Остави го! Не виждаш ли, че е някакъв смахнат чудак? Къде ще го гониш сега?
Джими бързо се озова пред входа на метрото и се гмурна надолу по ескалатора. Като прескачаше по две-три стъпала наведнъж от движещата се в обратна посока стълба, той излезе на перона и грубо разбутвайки хората, се шмугна в първия влак, който веднага потегли в неизвестна посока. Трябваше да слезе обаче, докато не е алармирана цялата полиция. Из улиците по-трудно ще го хванат. Той скочи още на втората спирка и едва тогава се сети, че беше пътувал с метрото, а и тук, както и във Варна никой не му поиска пари. В страха си бе забравил, че българите навярно също са премахнали парите. Значи онзи полицай нямаше да го глоби? Щеше може би само да му се поскара, загдето е нарушил уличното движение. А ето че сега с глупавото си бягство нарочно се направи подозрителен!
Като мислено се кичеше с епитети от рода на идиот, простак и глупак, той излезе от метрото и боязливо се огледа. И тук беше същото. Огромни сгради, непрекъснат поток от хора и коли. А сега накъде? Трябваше да изчезне незабавно от улиците, където вероятно гъмжи от тайни агенти. В този момент той съзря пред себе си една лъскава табела, на която блестеше дълъг златен надпис. Прочете една от думите — Белгия — и бутна многокрилата стъклена врата. В широкия луксозен хол се движеха хора, влизаха и излизаха от стаите, спираха се, разговаряха.
— Моля — спря Джими един млад човек с папка под мишницата. — Мога ли да поговоря с някого от големците ви?
— С кого? — попита човекът.
— С някой началник.
— Не ви разбирам, другарю? С кого искате да говорите?
— С някой от отговорните хора де.
— Защо наричате така отговорните другари? — укоризнено каза младият човек.
— Прощавайте, млади човече! — побърза да се извини Джими, макар да не разбра за какво го упрекваха. — Вие белгиец ли сте?
— Да.
— А аз, знаете, съм американец — пошепна му доверително Джими. — И искам да поговоря с някого от вашите по един деликатен въпрос.
— Елате, ще ви заведа при отговорния секретар!
Влязоха в един кабинет на горния етаж. Иззад масивното тъмнокафяво бюро се изправи любезно усмихнат мъж в елегантен светлосив костюм.
— Заповядайте — посочи той с ръка ниските кресла, чийто лилав цвят приятно хармонираше с небесносините тапети.
Джими се отпусна уморено в креслото и преметна небрежно крак връз крак.
— Аз съм американец — рече внушително той.
— Аха — отговорният секретар погледна озадачено госта си, който се присегна към бар-масичката, взе една пура от стъкленицата и я запали, като с нахално удоволствие обви главата си в ароматния тютюнев дим.
— Не съм пушил от няколко дни — обясни той.
Човекът зад бюрото се усмихна, а погледът му говореше: „Това не ти дава право да се държиш нахално.“
— Както ви казах, аз съм американец… — започна отново Джими, но отговорният секретар го прекъсна:
— С какво мога да ви бъда полезен?
— Ще ви помоля за една дребна услуга. По-точно, искам да ми окажете известна помощ. Не е излишно да ви напомня, че Америка твърде много е помагала и помага на Белгия. Планът Маршал, НАТО и прочее. — Джими говореше важно, надуто, с пълното самочувствие на гражданин на велика държава.
— Но кажете най-сетне какво желаете! — започна да губи търпение отговорният секретар, който нищо не разбираше от думите на странния си посетител.
— С една дума — отсече Джими, — помогнете ми да замина за Америка!
За момент отговорният секретар остана с отворена уста. После се изправи, сложи ръце на гърба си и пое дъх. Виждаше се, че едва сдържа гнева си.
— Вижте какво — рече той, — ние тук не сме пътническо бюро, а представителство на белгийския народ и се занимаваме с културен и спортен обмен. Може би вие тук нещо грешите…
— Зная, зная — махна Джими презрително с ръка. — Въпросът е, че аз няма към кого друг да се обърна. Как да ви кажа… Вие разбирате, че аз като американец съм нежелателен за тукашната власт. При това попаднах в тази страна без виза и… Ясно ви е, нали?
Отговорният секретар предпазливо се отдръпна зад голямото писалище. Натисна копчето на диктофона и без да се навежда, каза някому на френски:
— Моля, извикайте бързо лекари! При мен се вмъкна някакъв умопобъркан.