— От вашата лудница май излязох по-луд, отколкото бях преди — каза той саркастично на хубавата си спътница.
Тя се усмихна.
— Защо мислите така? Ние ви намерихме за напълно здрав.
— Да, но кажете ми, моля, къде се намираме сега?
— В самолета за Нюйорк?
— Значи това вие наричате самолет! А защо аз никога не съм чувал за такива самолети! И как, моля ви се, ще излети тая грамада?
В тоя момент на вратата на тяхната кабина се почука.
— Ще разрешите ли да седна при вас? — попита учтиво висок елегантен момък. — Всички кабини са вече заети, а аз трябва непременно с този самолет да отлетя.
Лекарката се намръщи:
— Вие, естествено, имате право да се настанявате където искате, но аз няма да скрия, че не ще ми бъде приятно. Не мислете, че имам нещо против вас! Съображенията са от съвсем друго естество.
— Но аз много ви моля, не ме пъдете! — настояваше пътникът.
Молерова изведнъж заговори нещо бързо на български, но Джими неучтиво я прекъсна:
— Нека остане човекът! Аз желая да остане!
Той все още не губеше вяра в умственото си състояние и искаше да го изпробва чрез разговор и с външен, незаинтересован човек. А не беше зле да има и други хора в тая подозрителна кабина, където не се знаеше какво го очаква. Затова този така нежелателен за лекарката спътник бе за него добре дошел. Младата жена го изгледа озадачено, но само сви недоволно рамене. Тя не биваше да му противоречи, за да не разбере пациентът й, че е под наблюдение.
Пътникът постави ръчния си багаж в мрежата, съблече палтото и потъна в насрещното канапе. Извади една книга и съсредоточено я запрелиства. Едва забележимо обаче той хвърляше към Джими Кук от време на време бързи погледи, в които личеше силен и определен интерес. Джими не можа да познае в него човека, който предния ден така непредпазливо извика името му на улицата. Наистина това беше Светозар Лазов, успял най-после отново да открие с помощта на Охрана на човека следите на своето упорито преследвано откритие.
След като научи, че Атомният човек е попаднал в клиниката за душевно болни и след като води продължителни разговори с геофизика и академик Северски по визофона, той се отказа от първоначалното си намерение да наблюдава поведението на възкръсналия капиталист. Комисията беше решила да спести на Джими Кук по-нататъшните лутаници. От сутринта всички телевизионни станции по земята препредаваха изказванията на академик Северски и на Едуард Бентам за съживяването на човека, намерен под ледовете на Антарктида. Сутрешните броеве на вестниците поместваха направените от геофизика снимки, разказваха с присъщата на журналистите фантазия подробности по това сензационно събитие. И младата лекарка може би единствена не знаеше за него. Вниманието й бе изцяло погълнато от този интересен случай в нейната практика и тя за пръв път от дълги години забрави да прегледа вестниците. Сега тя продължаваше с научна добросъвестност да преценява всеки нюанс, всяка промяна в настроението на своя пациент и все още се ядосваше, че бе позволила в купето да се настани чужд човек.
— Но вие не ми отговорихте на въпроса… — подхвана Джими прекъснатия разговор.
— Съжалявам — поизчерви се лекарката. — Аз съм твърде слабо запозната с техниката. Зная само, че се движи с някакви радиоактивни газове. Лети доста бързо и високо. Повече не мога да ви кажа.
— А кога, смятате, ще пристигнем в Нюйорк?
— След около три-четири часа.
Нервите му се изпънаха до крайност и Джими едва се сдържа да не стовари юмрука си върху красивото лице на лекарката. С върховно усилие той се овладя и се обърна с треперлив глас към новия спътник: