Светозар се усмихна неволно и отвори уста, но в този момент лекарката енергично се намеси:
— Другарю, аз не разбирам за какво се касае, но като лекар ви забранявам да тревожите пациента ни! Другарят е болен и такива разговори не бива да се водят с него!
— Наистина, аз съм нервно болен — подхвана Джими оживено спасителната мисъл. — Преди няколко часа излязох от лудницата.
В сърцето му бе проблеснала надеждата, че може би болшевиките ще бъдат снизходителни към него, ако лекарите го обявят за невменяем.
— Не, не сте болен, другарю Кук! — позасмя се Светозар. — И напразно се тревожите, че някой може да ви стори нещо лошо! Ние сега действително отиваме в Нюйорк. Но там е вече същото както в Одеса, както в България, както навсякъде, където вие бяхте и където още не сте били…
— Не ви разбирам.
— Нима не ви направи впечатление, че животът е съвсем друг, че хората са други, че техниката е друга, че въобще всичко се различава от света, който вие познавате?
— Е, та?
— През 1959 година при избухването на една водородна бомба в Антарктида вие попаднахте под ледовете. Така ли е?
— Така е.
— Погледнете сега календара и вижте коя дата сме днес! Ето на часовника си имате календар! Тези цифри в горните квадратчета.
Младият учен показа с пръст квадратчетата върху циферблата на часовника, предназначението на които Джими не бе проумял. Той се вгледа сега в тях.
— Вижте — продължи Светозар, — 2 ден, XII месец, 2151 година.
— Що за глупости? — възмути се Джими.
— Не са глупости. Днес наистина сме 2 декември 2151 год. Почакайте! Не ме прекъсвайте! Преди повече от седмица ние ви открихме върху скалата, която видяхте на снимката, след като нашите изкуствени слънца бяха стопили ледовете в тази област. По една щастлива случайност не сте загинали, а сте прекарали в анабиотично състояние близо двеста години. Нашите учени успяха да ви съживят и днес ние можем да ви поздравим в нашия век.
Джими гледаше българина с широко отворени очи и по лицето му пробягваха ту синкавочервени, ту жълтеникави петна.
— Аз съм нервно болен човек — промълви той, — но това не ви дава право да ми разправяте всякакви дивотии!
— Това е самата истина! — възкликна отчаяно Светозар. — Ето погледнете! На моя часовник има същата дата.
— Другарко — обърна се той към лекарката. — Вие нямате ли календар? Покажете го моля!
— Имам календар и той показва същата дата — рече строго младата жена. — Но измишльотините, които разказвате, са ми съвсем непонятни. Аз съм лекар и зная много добре, че е невъзможно човек да прекара жив под ледовете и няколко дена.
— За анабиоза не сте ли чували? — почти извика Светозар.
— Естествената анабиоза не съществува при висшите същества. Най-големият биолог академик Северски казва…
— Ха! — подскочи Светозар и като свали чантата си, трескаво затаршува в нея. Измъкна оттам едно пъстро списание, чийто гланцови листа заблестяха с многобройните цветове на снимките си и го разлисти. — Прочетете какво казва академик Северски!
Лекарката пое списанието и недоверчиво се вгледа в посочената страница. Джими, който напрегнато мислеше какво може да означава цялата тази история и я бе оценил вече като непонятен засега нему шантаж, повдигна също глава, за да надзърне в списанието. На една голяма снимка се мъдреше собствената му особа с глуповато недоумяващо лице и разкривена усмивка. Зад гърба му се очертаваше високата стълба на летящия транспортьор, който беше го докарал в Одеса. Джими не можа да разбере нищо от буквите, защото списанието беше българско, ала на друга снимка позна беловласата глава на онзи стар лекар, който се въртеше около него на остров Шарко̀. Сърцето му се сви и той усети неприятна студенина над стомаха. Лекарката с пламтящи от вълнение очи поглъщаше печатните редове. Тя четеше, препрочиташе напечатаното и вълнението й видимо се усилваше.
— Това е изумително! — шепнеха устните й. — Просто невероятно!
— Почакайте! — извика победоносно Лазов и се наведе над малкия телевизионен приемник, който стоеше на една от масите. Повъртя копчетата, смени няколко станции и след малко в кабината прозвуча плътният бас на диктора.
— Това е едно от най-интересните събития в нашето време — разказваше на английски говорителят. — Според академик Северски след този случай постигането на изкуствената анабиоза при човека е въпрос на дни. Джими Кук, човекът отпреди двеста години, оказа неизмерима помощ на науката. Ние с радост приветствуваме човека от миналия строй! Цяла Америка очаква своя някогашен гражданин. Според последните сведения, той е вече на път за Нюйорк…