— И някога ли радиокоментаторите са говорили така глупаво? — пошегува се нарочно Светозар, ала Джими не отвърна. Той седеше в креслото си, сгърбушен, жълт и само гърдите му едва-едва пърхаха.
— Какво ви стана? — разтревожи се лекарката.
Тя извади от чантата си някакво шишенце и го поднесе под носа му. Острата миризма го разтърси и той полека отвори очи. Светозар излезе и донесе отнякъде чаша с вода. Джими отпи няколко глътки с треперещи устни, после изведнъж захлупи лице върху креслото и силно зарида. Раменете му заподскачаха неудържимо като у плачещо дете.
— Не бива така, не бива… — засуети се Светозар и неловко го потупа по рамото. — Бъдете мъж, Джими Кук! Вие би трябвало да се радвате…
Той щеше да продължи своята успокоителна реч, ала лекарката го отстрани с властен жест, подхвана Джими през гърба и го положи да легне върху дългото канапе.
— Това е нервна криза — рече тя. — Сега ще мине…
Тя извади лъскавия патрон със спринцовката и след кратко приготовление заби иглата в оголената ръка на хлипащия Атомен човек. Постепенно той се успокои и заспа.
— Горкият! Няма да му бъде леко. А ние го мислехме за луд. Може би вие не трябваше сега да му разкривате истината?
— Изпуснах се — отвърна виновно Светозар. — Но колкото по-скоро, толкова по-добре. Колко дни, вече живее в непрекъснати тревоги…
— Дано се отърве само с тая криза! — въздъхна младата жена състрадателно.
Ала нито тя, нито пък Светозар Лазов, който специално изучаваше нравите при капитализма, познаваха истински Джими Кук. Той бе роден с нерви за гангстер и ако на времето не стана такъв, то беше само защото в Америка съществуваха и други начини за „честно“ печелене на пари. След като поспа около час, той се изправи и замислено седна в креслото си.
— Няма какво, другарю Кук — опита се да го ободри Светозар, — станалото е станало. Вие трябва да бъдете особено щастлив, че след като сте живели в една епоха, имате възможност да видите и друга. Това щастие до днес никой човек не е имал и…
— Моля, престанете да ми говорите! — прекъсна го мрачно Джими и се обърна настрана.
Лекарката и Светозар се спогледаха озадачено. Какво ли става сега в мозъка на този човек? — питаха се техните погледи. А там всъщност не ставаше нищо. Джими не мислеше за нищо и не искаше за нищо да мисли. Повярвал ли беше на фантастичния разказ на българина? Това той сам не можеше да каже. След нервната криза изведнъж го обхвана едно тъпо равнодушие към всичко. Той престана да реагира на каквото и да било и до края на пътуването не проговори нито дума, колкото и загрижените му спътници да се мъчеха да го заговорят или да узнаят какво му е.
— Преуморени нерви — каза лекарката на български. — Ще се оправи. Все пак трябва да бъдем по-внимателни към него!
Самолетът пристигаше. Изпреварил времето, той се спускаше вече в синкавите обятия на нюйоркската нощ. Въпреки късния час на летището го очакваше една многохилядна тълпа от любопитни, които досега бяха посрещнали десетки такива самолети с надеждата, че от някой от тях ще слезе и възкръсналият изпод ледовете техен далечен предшественик. Журналистите, както винаги по-хитри от обикновените граждани, бяха наобиколили Едуард Бентам, защото знаеха, че така най-лесно ще се доберат до предмета на най-голямата сензация от десетилетия насам. И те не се излъгаха. Когато Светозар пръв се показа на горната платформа на стълбата, Бентам разбута малко неучтиво тълпата и се спусна към него. Хората зашумяха. Блеснаха прожекторите на по-нетърпеливите репортери. Ето! Блед, но спокоен Джими Кук излезе на платформата. Прожектори и светкавици заслепиха очите му, ръкомаханията и виковете очевидно бяха насочени към него, ала той невъзмутим, бавно и с достойнство заслиза по стълбата. Светозар го хвана под ръка. Лекарката ги изпревари, дръпна един представител на Охрана на човка за ръкава и настойчивото помоли да въведе ред и да не допуска никакви хора до него. Ала журналистите бяха по-бързи. Мигновено няколко дузини микрофончета се изпречиха пред устата на Джими. Градушка от молби се изсипа върху му.
— Кажете нещо, другарю Кук!
— Приветствувайте моля нашите слушатели!
— Харесва ли ви Земята в този си вид?