— Спи — отвърна тихо Бентам на двамата, които с нетърпение го очакваха до масата в кабинета. — Дано всичко мине благополучно!
— Утре ще дойда да го видя пак — каза лекарката и стана.
Светозар излезе с нея, за да я откара с колата. През тази нощ неочаквано всички нюйоркски хотели бяха се препълнили от гости, които пристигаха от целия свят, за да видят по възможност лично възкръсналия човек. Светозар едва бе успял да открие място за лекарката в един доста отдалечен квартал. Дори в епохата на най-усъвършенствуваната телевизия със стереоекран все още любопитните предпочитаха да си служат пряко със собствените си очи.
Джими открива Америка
Утринта настъпи ведра и свежа с тръпчивия полъх, който идеше откъм Атлантика, с кротките лъчи на късното есенно слънце. Нюйоркската есен се задържа през тази година по-дълго топла и влажна. Денят настъпваше отрано наситен с деловитото оживление на хората от двадесет и втория век.
Двамата приятели не можаха да спят дълго и още с изгрева започнаха от време на време ту единият, ту другият да вмъкват нетърпеливи глави през вратата на спалнята, където спеше Атомният човек. Практичен и съобразителен, Бентам бе успял вече да обмисли линията на по-нататъшното поведение, което трябваше да се провежда спрямо него. Долу пред всички входове на сградата дежуреха вече постове на Охрана на човека, за да не допускат събралите се още от тъмно журналисти и любопитни граждани. Домашният визофон биде изключен, а на аероплаца, който се намираше върху покрива, всички въртолети и колеоптери бяха разположени така, че да не могат да кацват чужди машини. Човекът от миналото трябваше да бъде пощаден от настоящето, поне докато стане способен да го възприема.
Джими се събуди чак към обяд. Полежа малко със затворени очи, след това стана, огледа любопитно стаята, поразкърши ръце, направи малка гимнастика и спря пред дрехите си като внимателно се вслушваше, за да долови някакъв шум. В този момент на прага застана Бентам.
— Здравейте! Наспахте ли се? Как е самочувствието?
— Благодаря — отвърна също с усмивка Джими. — Гладен съм като куче.
— Обядът е готов, но аз ви препоръчвам по-напред да вземете един душ. Елате да ви заведа в банята!
Джими неохотно тръгна след него, ала скоро след това излезе от ваната по-бодър и с повишено настроение. „Добре — мислеше той, докато весело се плискаше и сапунисваше. Щом са решили на всяка цена да ме правят комунист… Засега не се чувствувам зле. Да видим по-нататък…“
Той съвсем изведнъж, още щом се събуди, съзна, че ако тези хора искаха да му направят нещо лошо, отдавна можеха да го сторят, защото имаха пълна власт над него. Тази мисъл го успокои и заедно с продължителния сън възвърна крепкостта на неговите нерви.
В салона около наредената маса го очакваха Бентам, Светозар и младата красива лекарка. Двама мъже, от които нищо лошо не бе видял досега, и една хубава жена, па макар и лекарка. Джими поздрави с преднамерена фамилиарност и лека разпуснатост:
— Добро утро, приятели! Драго ми е да ви видя заедно…
Тримата скочиха от местата си в радостна изненада. Но Джими, без да ми обръща повече внимание, седна на свободния стол и лакомо се нахвърли върху многобройните ястия. Обядът премина в напрегната тишина и многозначителните погледи, които се разменяха, бяха повече от предпазливите реплики за времето и за здравето.
— Искате ли сега да разгледаме заедно Нюйорк? — предложи накрая Бентам.
Джими се облегна на стола и скри ироничната си усмивка зад тънката салфетка.
— С удоволствие. Но имайте предвид, че аз съм живял доста дълго в Нюйорк и го познавам на пръсти.
— Още по-хубаво! Ще видите сега колко се е променил.
— Аха, значи се е променил? — засмя се Джими и по стар навик смигна на другите, ала в гърдите му затрептя една тревожна струна.
— Наистина се е променил и всекидневно се променя — потвърди Светозар.
Радостта и на тримата бе попарена, защото сега, без да се споглеждат, те едновременно разбраха, че тази промяна в настроението на госта им не означаваше това, което бяха очаквали. А в същото време Джими се радваше, забелязал тяхното объркване. Чувствуваше се отпочинал, предишният сковаващ страх бе изчезнал и той изпитваше желание с нови сили да продължи борбата срещу нечувания заговор и шантаж, който му устройваха.