„Ще се живее… — мислеше с една нова, по-друга тревога в душата си Джими. — Ще се живее, но как?“
Един непознат свят разтваряше пред него своите прегръдки, ала те бяха така могъщи и загадъчно красиви, че го смущаваха и плашеха…
Един на нула за комунизма
Понякога в живота събитията се струпват наведнъж, завъртяват се, прилични на вихрушка, която грабва човека в своя буен танц и дни или седмици наред го носи, подхвърля го, играе си с него, без да му даде миг да помисли за себе си или да прояви своята воля. Така вихърът на сензацията понесе Джими Кук, а гръмката слава го слиса и опияни със сладостния си дъх. От ранна утрин до късно вечерта закъснели журналисти от всички краища на света обсаждаха дома на Бентам, мъчеха се да изкопчат някоя забравена интересна подробност от чудната история на възкръсналия човек, която Джими вече стотици пъти бе разказвал пред репортери и научни комисии, пред радиотелевизията, пред кинооператори, пред жилищни събрания и квартални митинги. Той всеки ден гледаше своя лик върху стъклото на телевизора, ходеше на приеми у видни общественици и обикновени граждани, където блестящи мъже и красиви жени го обсипваха с любезности, видя плахата си фигура на огромния екран на кинескопа, а потокът от писмени и устни покани за гостуване, които пристигаха ежечасно, нарастваше в застрашителни размери. Хората искаха да го видят със собствените си очи, да го разпитат, да му засвидетелствуват своята любов и гостоприемство. В тези напрегнати дни един четириместен колеоптер, даден на разположение на Джими от градските власти, го разнасяше от една страна в друга, от Африка в Азия, от Азия в Европа, в Южна Америка, в Канада, Гренландия, по тихоокеанските острови — навред. Светозар и Бентам неотлъчно го придружаваха. Първият, заел доброволно ролята на частен секретар, подреждаше поканите, уточняваше маршрутите, пишеше приветствените речи на Джими и по този начин го предпазваше да не каже някоя от глупостите, които обилно се раждаха в объркания мозък на замаяния от славата Атомен човек. Геофизикът с любопитство и тревога наблюдаваше своето откритие, обясняваше му неуморно новото устройство на света, напътствуваше го, съветваше го, мъчеше се да го подготви за живота, който му предстоеше. Ала Джими малко го слушаше, макар да беше се попривързал вече към този човек, чийто остър ум и хаплив език му харесваха. Понякога му се струваше, че изведнъж се е превърнал във велик владетел, който е успял да покори цялата планета и сега извършва традиционното триумфално пътешествие, за да приеме почестите и признателността на своите подчинени. Съзнанието за това събуждаше у него особена гордост и самонадеяност, караше го често да се забравя. Та нима някога някой владетел се е ползувал с по-голяма популярност и е бил предмет на повече внимание от него? Заради него всяка вечер се събираше консулт от най-големите нюйоркски лекари, които с трепет следяха здравословното му състояние, биеха му някакви инжекции за дълголетие, безпокояха се, когато той нарушаваше наложения му режим за хранене и почивка. Заради него във всеки град, където той отсядаше, медицински, исторически, педагогически и какви ли не академии провеждаха специални сесии, на които той говореше за себе си, а те изнасяха доклади за него. Със самочувствието на римски цезар или египетски фараон Джими приемаше всичко това, забравил, че няма никакви лични заслуги. От дете той бе жаден за слава и сега не можеше да се насити на чудодейната й сладост.
Уморени от непрестанните пътувания, Светозар и Бентам го съветваха да не приема повече покани. Ала Джими не обичаше да се вслушва в съветите. Особено сега. Той всяка сутрин питаше важно българина, когото третираше вече като свой личен секретар, за пристигналите покани и следващите пътешествия. Затова когато веднъж Светозар с притворена усмивка му показа само две покани (едната от Конго, а другата от някакво неизвестно градче в Исландия), той остана като гръмнат. Надникна бързо в кутията до писалището, където една пневматична тръба изстрелваше металическите пощенски патрони с писмата и като не видя нито един новопристигнал патрон, изруга и се тръшна отчаян в креслото. Значи хората не го искаха повече? Значи неговата слава е била по-мимолетна от славата на обикновен боксов шампион или холивудска звезда? И той бе станал безинтересен като отдавна отминал футболен мач, чийто резултат всеки знае?…