— Свърши се, приятелю! — потвърди опасенията му Бентам. — Време е да се опомниш вече! Време е да те детронираме като моден шлагер и да те провъзгласим за обикновен гражданин на Америка.
— Как така? — подскочи Джими, неразбрал шегата.
— А ти какво искаш? За почетен гражданин ли да те провъзгласим? Заслуги към комунизма наистина имаш, но… Шегата настрана! Сега времената са други, приятелю, и ти трябва да ги разбереш. Сега ти като всеки гражданин на планетата ще си получиш едно обикновено жилище за сам човек и ще трябва да си потърсиш подходяща работа. Ако искаш, можеш да продължиш образованието си. Това би било най-доброто за тебе, но то си е вече лична твоя работа. Важното е така или иначе да станеш един пълноценен гражданин на нашата днешна Америка.
— Значи така? — рече Джими с мрачно лице. — Ща не ща, трябва да ставам пълноценен гражданин? Ето това никога не съм харесвал на комунизма! Защо ограничават личността?
— Но кой те ограничава, бе човек? — възкликна геофизикът, смаян от неочаквания му извод. — Ти си свободен да правиш, каквото си искаш.
— Ами, ако не искам да работя? А защо ще ми дават жилище за един човек? Та аз може и да се оженя!
— Като речеш да се жениш, веднага ще ти дадат друга квартира. Ти само се ожени — каза през смях Светозар. — А насила никой не те кара да работиш. Само че навярно ще ти доскучае без работа.
— Бъди спокоен! Няма да ми стане скучно. Аз ще намеря с какво да си запълвам времето. Но едно не разбирам: защо така скоро престанаха хората да се интересуват от мен?
— Не бой се, славата никой няма да ти отнеме! Но очевидно не си им достатъчно интересен. За такива като тебе те колко са чели в книгите на някогашните писатели! После… днешното, човечество си има и други грижи. Нали така? — Бентам стана и се приготви за излизане. — А сега — на работа! Всичко трябва да си върви по реда. Та ти дори не си и зарегистриран…
— Това ли е пълната свобода, за която толкова ми разправяше?
— Не ставай дете! — не на шега се намръщи геофизикът. — Без ред никое общество не може да живее. А за да има ред, трябва някой някому да се подчинява. Това ти е ясно, нали? Ти някога си треперел пред милионерите и тяхната полиция, а сега не искаш да се подчиняваш на един ред, който е създаден само за твоето добруване.
Джими всъщност знаеше това, ала понеже сам се чувствуваше някак оскърбен от липсата на покани, прииска му се да го подразни:
— Зная, зная! Вашите прехвалени граждански съвети…
— Нищо не знаеш ти, капиталистическа душо! — викна полушеговито, полусериозно Бентам. — И ако не беше мой далечен прадядо и сегашен приятел, бих ти дал да го разбереш по друг начин.
— Какво, какво? — скочи Джими. — Аз съм готов. И без това изпитвам силно желание да натупам някой комунист.
— А, така ли? Ръкавици слагал ли си някога на ръцете си?
— Не само на ръцете си — отвърна самонадеяно Джими. — И по много чужди носове съм ги слагал.
— Превъзходно!
Бентам измъкна от шкафа два чифта боксови ръкавици и подхвърли единия на противника си.
— Ама вие наистина ли ще се биете? — намеси се Светозар. — Еди, моля те, не прави такива шеги!
— Защо не? И двамата сме ядосани, значи ще стане един хубав бой. Защо да не излеем по братски яда си един върху друг? Хайде, Атомний човече!
— Нали ти казах да не ме наричаш така?
— Ако ме победиш, ще престана — засмя се Бентам, като разместваше столове и маси, за да очертае нужния боксов ринг. — Светозаре, ти ще бъдеш реферът? Предлагам три рунда по три минути.
— Не! — възрази Джими. — По американски, без ограничения!
— Това не е вече по американски. Може някога да е било така. Освен това, ако те натупам сериозно, ще си имам разправии с Охрана на човека.
Бентам беше вече по гащета и нахлузваше с помощта на Светозар ръкавиците.
— Предупреждавам те… Ще се бия сериозно! — заплаши Джими, като съсредоточено разиграваше мускулите си. — Не е зле да знаеш, че съм изкарал специална боксова школа.
— Още по-хубаво! — възкликна геофизикът. — Ще разберем значи чия школа е по-добра.
— Готови ли сте? — запита Светозар, който от едно тайно смигване на приятеля си разбра, че той иска да даде един малък урок на възкръсналия капиталист. — Хайде по местата!
Джими подскочи на тънките си, но мускулести крака и закри лице зад големите кожени топки. Той веднага прецени, че противникът му има по-добра мускулатура, но разчиташе на техниката си, обогатена с много хитрости. Бентам с предизвикателна насмешка го измери от главата до петите и изпъна дългата си ръка напред.