— А, десен гард ли играеш? — подвикна Джими, но изкуствената храброст в гласа му неочаквано се пречупи. Десният гард винаги го смущаваше, още повече когато както в случая противникът му е по-едър и с по-дълги ръце.
— Мога и с ляв да те бия — ухили се геофизикът и смени бързо стойката.
— Няма нужда, аз само така…
— Стига приказки! — викна Светозар с престорена реферска строгост. — Почни!
Известно време двамата се повъртяха из стаята, леко посягайки един към друг, сякаш искаха да си изпитат рефлексите. Джими беше бърз и започна с по-голяма активност, упорито търсейки да избегне дългата, протегната току пред носа му ръка и да удари край нея. Въпреки че играеше съвсем открито, Бентам сякаш се забавляваше, усмихваше се на упоритите напъни на своя противник, а от цялата му стройна и красива фигура лъхаше някаква необяснима за момента отпуснатост. Това още повече раздразни Джими. Той бързо съобрази, че трябва да му наложи близък бой и стремително се хвърли в атака. Ръкавиците изпляскаха. В същия миг един удар изотдолу го блъсна назад. Джими усети тъпа болка в гърдите; задъха се, но с удвоена ярост, приведен, издал главата си напред, като овен се затича отново срещу широките открити гърди на противника. Бентам пъргаво отскочи встрани, ала все пак успя да получи един лек удар в далака.
— Стоп! — кресна Светозар, увлечен в реферската си длъжност. — Нарушение! Защо биеш в стомаха?
— Какво искаш от един капиталист? — засмя се Бентам. — Продължавай!
Той отново зае отбранителна позиция, изчаквайки атаките със снизходителната поза на възрастен, който на шега се боксира с детето си. Заплющяха ръкавиците. Джими изсипа серия от удари, ала геофизикът ловко ги посрещна с юмруците си. Съвсем явно Атомният Джими не признаваше никакви правила, а упорито търсеше стомаха или далака. Това като че ли сепна Бентам. Мускулите му се стегнаха, а гневът обагри лицето му. Той опита един лек удар, втори, трети, накара противника да мине в отбрана, след това отстъпи крачка, свали ръката и откри, без да иска, лявата половина на тялото си. Джими моментално се хвърли натам, ала това беше една хитра уловка. Мълниеносно огромният десен юмрук на геофизика се стовари върху оголената само за миг челюст. Ударът излезе така силен, че Джими спря зашеметен. И тогава едно страшно ляво кроше го запрати на пода. Той разпери ръце, удари главата си в мекия край на канапето и се просна по гръб на килима.
Светозар клекна разтревожен над него.
— Еди, какво направи?
— Нищо му няма! Главата му и без това е прекалено твърда.
Джими отвори очи, ала не се опита да стане.
— Брой! — рече сурово Бентам и когато Светозар го погледна учудено, с укор, повтори още по-строго: — Брой до десет!
— Едно, две, три… — започна Светозар.
— Няма нужда! — обади се Джими и натисна с ръкавицата челюстта си. Лицето му се изкриви от болка. — За днес е достатъчно.
— Добре — каза сериозно геофизикът. — Как е челюстта? Надявам се, че няма нищо опасно. Ударът се оказа малко по-силен, отколкото исках, но ти ме ядоса.
— Хубав удар беше — призна Джими, като се изправи с помощта на Светозар. — Един на нула за комунизма!
Засмяха се и тримата. Джими изпи чаша вода и започна да се облича.
— Е, сега ще отидем ли да изпълним препоръките на властта?
— Какво ще правя, щом чупят ченета?
Скоро след това конвертопланът ги издигна във въздуха, за да ги стовари над огромната административна сграда на районния съвет.
— А ти си добър боксьор — рече Джими по пътя. — Нали си някакъв учен, как така си учил бокс?
Бентам се засмя и тупна Светозар по рамото.
— Този момък не се бие по-зле от мене, а и той също е учен. Ние обичаме спортовете, които изискват храброст и безстрашие.
Джими, съзнал, че засега това са му единствените близки хора на земята, се изпълни с още по-голямо уважение към едрия геофизик, който го привличаше със своя весел нрав и бърз, находчив ум.
Те слязоха по етажите на съвета и като пресичаха безкрайни коридори, се озоваха най-напред в паспортната служба. След няколко минути снимките бяха готови. Джими с удоволствие разглеждаше физиономията си в естествени цветове. Беше доста напълнял, позагладил се и можеше да мине за хубав мъж. Оттам минаха в регистрационната зала, където веднага около тях се струпаха всички служителки, предимно млади момичета. Очевидно бяха го познали.