— Слушай, Бентам! Защо се бъркаш, дето не ти е работата? Можехме да откачим някой по-голям апартамент.
— Нямаш нужда и не ти се полага.
— Защо да нямам нужда? — викна Джими. — Аз съм известен по целия свят. Ще идват при мен посетители. Къде ще ги приемам? А какво ще кажат те? Вижте значи как се грижат за един човек, който трябва нагледно да се убеди в превъзходството на комунизма! Лоша ви е пропагандата!
Бентам весело се засмя:
— Не бой се, няма да кажат така. Сега на нашата планета всеки човек знае какви са правата му над материалните блага. А освен това ще имаш къде да приемаш и гости.
— И все пак защо да не използуваме възможността? — не се предаваше Джими. — Човекът сам ни предлагаше…
— Точка по квартирния въпрос! Нали се разбрахме, че ще се подчиняваш на реда? Забрави ли?
Джими не отговори. Той все още беше разстроен от „глупостта“ на своя приятел, но се успокояваше с мисълта, че в най-скоро време ще отиде на гости на квартирния началник и ще поправи грешката. „Вълкът сам си урежда работите, затова му е дебел вратът“, спомни си той една стара поговорка.
Двамата се отбиха в най-близкия ресторант да обядват. Ядяха мълчаливо, заети с различни мисли. Не след дълго пристигна и Светозар.
— Намерих хубави мебели — заобяснява той още от вратата. — Всичко е наред. Квартирата е добра и след два часа може да приеме своя нов стопанин.
— Добре — каза не особено зарадван Джими. — Значи ще се разделим вече? Да си призная, не се чувствувах зле при вас.
— Ние и без това скоро ще се разделим — усмихна се Бентам. — Светозар го чакат в родината му, а мен ме чака Антарктида. Е, от настойничеството ни скоро няма да се отървеш, но време е вече да станеш самостоятелен.
След като се нахраниха, тримата решиха веднага да посетят новия дом на Джими Кук. Тъй като Бентам беше оставил колата си у дома, а не беше удобно да викат само за това общия въртолет, който преди беше ги докарал, те слязоха в най-близката станция на метрото. Но това ли беше някогашната нюйоркска подземна железница, стара и грозна, която ту се виеше под земята, ту безпомощна да пробие скалистата твърд на островите, се издигаше по черни опушени скели над улиците? Не, този ослепителен царски разкош на гарите и огромните вагони сякаш беше взет от най-фантастичните приказки. Джими не бе успял още да се опомни, когато металическото подземно чудовище безшумно ги стовари, минавайки под протоци и канали, на другия край на острова.
Квартирата се оказа наистина на една от близките пресечки на улицата, където живееше Бентам. Намираше се на седемнадесетия етаж в петдесететажна сграда. В този район всички жилищни блокове бяха еднакво високи, а улицата, макар и твърде широка, се гушеше притисната и смалена между техните исполински стени.
Влязоха в широкото преддверие и Бентам позвъни на жилищния отговорник. Посрещна ги един възрастен човек с мъжествено, малко тъжно лице.
— Добре дошли, другарю Кук! — рече той. — Много се радвам, че ще живеете при нас. Аз не ви очаквах още днес… Изненадахте ни. Съквартирантите бяха решили да ви направят по-специално посрещане. Но горе всичко е готово, може веднага да се настаните.
Той ги отведе до асансьора, влезе заедно с тях и ги придружи до самата врата на апартамента.
— Ще ми позволите ли да ви го покажа? — попита той на прага.
— Що за въпрос? — намръщи се Бентам. — Влезте, разбира се.
Жилищният отговорник смутено се наведе до ухото му и пошепна:
— Той нали е от друг свят и не знам как трябва да се държа с него.
— Ще се държите така, както с всички — рече геофизикът. — Той е, който трябва да се научи как да се държи с нас.
Джими не чу този разговор, защото вниманието му беше изцяло погълнато от чудната гледка. Квартирата, срещу която той бе възроптал, го порази с необикновената си красота и уютност. Тя се оказа апартамент, с какъвто малцина можеха да се похвалят в някогашния Нюйорк. Елегантен кабинет, светла, комфортна ергенска спалня и просторен, богато подреден хол. Тук щеше да живее той. Щеше да сяда в меките столове, щеше да се разхожда под красивите картини, щеше да се къпе в ослепително бялата вана и да почива под копринената завивка на широкото легло.
— Е, достатъчен ли ти е този апартамент? — подхвърли иронично Бентам.
— Тука аз… сам ли ще живея? — смутолеви Джими.
— Естествено сам — потвърди домоуправителят.
— Харесва ли ти?
— Хъм, вие май нямате жилищна криза? Това значи представлява обикновеното жилище за сам човек? Или е някакъв сюрприз?