— За тебе може би е сюрприз — рече Светозар. — Но аз познавам много хора, които са недоволни от такива жилища.
— Хъм! Аз, като обикновен капиталист, засега съм доволен.
Оригиналното самопризнание предизвика смях.
— Новата квартира трябва да се отпразнува — каза домоуправителят. — Аз ей сега ще донеса нещо за хапване и пийване.
— Но ние току-що обядвахме.
— Нищо, традицията си е традиция!
— Разполагайте се! — покани Бентам. — Впрочем аз трябва да се обадя в къщи… Може някой да ме потърси.
Той седна зад бюрото до визофона и извъртя номера.
— Ало, ало! Бентам е на визофона. Намирам се на улица „Робсън“ 80, визофон СУ. Х. 897356. Светозар Лазов е също тук. Ще се върнем късно.
— С кого говори? Нали у вас няма никой? — учуди се Джими, когато Бентам стана от мястото си.
— Ха, та ти още ли не си разбрал устройството на визофона? — възкликна Бентам. — Ела да ти обясня! Ето тук има две копчета. Когато натиснеш синьото, говориш пряко с човека и го виждаш на екрана. Той също те вижда. Не го ли натиснеш, можеш пак да говориш с него, но той не те вижда. Това е в случай, че не си облечен. Когато излизаш навън и очакваш някой да те потърси, натискаш бялото копче. То пуска в действие секретаря-автомат, който записва това, което искат да ти кажат, а ти можеш да му продиктуваш къде се намираш и кога ще се върнеш и той им го съобщава вместо теб. Ето това направих аз преди малко.
Джими беше облещил очи и гледаше неголямата кутия на визофона, сякаш виждаше пред себе си някакъв призрак.
— Можеш сам да се увериш — усмихна се Бентам, като го погледна. — Набери моя номер в къщи.
Атомният човек избра с нетърпелива ръка първо серията, после номера и зачака.
— Ало, ало. Бентам е на визофона — обади се гласът на геофизика иззад екранчето. — Намирам се на улица „Робсън“ 80, визофон СУ. Х. 897356. Светозар Лазов е също тук. Ще се върнем късно.
Джими стоеше като втрещен. Изведнъж апаратът отново заговори.
— Ало, Еди! Тук е Лина. Току-що пристигнах от София. Идвам на посочения адрес.
Светозар скочи от мястото си зарадван.
— Това пък какво беше? — слиса се Джими.
— Годеницата ми. Пристигнала е.
— А как се обажда?
— Ех, та не разбра ли? Обадила се е в къщи и магнетофонът е записал думите й — рече с досада Бентам. — Много трудно схващаш, приятелю!
— Но така всеки може да чуе къде се намираш и кой ти се е обаждал! — откри Джими.
— Та какво?
— Ами ако има нещо тайно?
— Всеки може да чуе къде се намираш, ако ти си съобщил. А това, което ще ти продиктува човекът, който те е търсил, можеш само ти да го чуеш отвън, след като извъртиш определения шифър. Този шифър за всеки визофон е различен и се знае само от собственика му. Аз го извъртях сега, без ти да забележиш. Ти ще трябва да се обадиш във визофонната служба, за да ти поставят нов шифър. Стана ли ти ясно сега?
— Аха! — рече Джими и цъкна с език. — Добре сте го измислили тоя секретар-автомат.
Той продължи да разглежда внимателно новото си жилище, на което още не можеше да се нарадва. Отваряше лъскавите шкафове, в които блестяха красиви стъклени и порцеланови сервизи, надничаше в гардероба със спалното бельо, пъхна главата си в килерчето до банята.
— Какви са тия машини?
— За почистване — отговори Светозар, който го водеше и му показваше къде какво се намира.
— Та как, сам ли ще си чистя апартамента?
— Сам, разбира се. Ако беше се изхитрил да замръзнеш под ледовете заедно със слугинята си, сега тя щеше да ти чисти — рече българинът.
— Не се бой! — намеси се помирително Бентам. — Всичко е много лесно и не изисква губене на време. Гледай!
Той измъкна трите големи електрически апарата и започна да обяснява обслужването им. Единият, с дълга металическа тръба, на чийто край се въртяха една зад друга влажни и сухи четки, за няколко минути измиваше всички прозорци. Другите два апарата приличаха на прахосмукачки. Единият действително беше прахосмукачка със сложно устройство за килими, мебели, книги, а другият беше предназначен за измиване на банското помещение и клозета.
— Слушай, Бентам! — започна Джими, после внезапно се запъна. Една мисъл го измъчваше от дълго време, ала той се боеше от хапливия език на геофизика.
— Какво има? — подкани го този.
— Ами такова… кола дали не ми се полага, а?