— Полага ти се, но не те съветвам да искаш. Като се хванеш на работа, сами ще ти предложат. Пък и сега не е вече модерно да се возиш с кола. Преди няколко години имаше предложение от градския съвет да се построят подвижни тротоари по улиците. Пропадна с гръм и трясък. Хората просто се възмутиха, че на някои инженери им хрумнало да им отнемат и малката възможност, която имат, да ходят пеша.
— А бе, брат, аз цял живот съм мечтал за една хубава кола. А вие имате сега великолепни автомобили.
— Нали ти казвам, като се хванеш на работа… Сега е неприлично да искаш.
— Неприлично, неприлично. Аз никога не съм се срамувал да искам. А ти сериозно ли смяташ, че ще се хвана на работа? И въобще не разбирам за какво ти например си се заврял чак на Южния полюс. Нали не ти плащат повече, отколкото на другите?
— Какво не ми?
— Не ти плащат.
— А, а — засмя се Бентам. — Тая дума, приятелю Джими, е излязла вече от употреба.
— Ами за какво работиш тогава? Храна ти дават наготово, дрехи ти дават, жилище ти дават, развлеченията са безплатни…
— За хората — прекъсна го Светозар назидателно. Като надежден млад учен той обичаше да поучава другите. — За хората, за човечеството, за да живеят всички по-хубаво, да познават по-добре света и живота, за истината. В наше време трудът не се възнаграждава с материални блага. Те са общодостъпни и достатъчни, за да живееш охолно, макар и да не задоволяват ненаситния човешки дух. В наше време трудът, да употребим старата дума, се плаща с най-скъпото нещо — истината. Има още безброй скрити неща във вселената и живота. Да ги изучават, да ги откриват, ето за какво живеят и се трудят днес хората. Това е тяхна първа потребност. А не за да ядат и да се забавляват. Това го имат днес без много усилия.
Джими направи скептична гримаса:
— Говориш като някой пастор: хем хубаво, хем неразбрано, хем нереално!
Българинът се намръщи, но продължи по-разпалено:
— За теб е неразбрано, ала това го пише във всеки буквар, по който се учат нашите деца. Но да си послужа с пример! Този човек, който ни доведе и който отиде да донесе нещо за пиене, какъв е според теб? Един обикновен домоуправител, така ли? За какво му е да бъде такъв, щом храна, облекло, дрехи и всичко друго му е осигурено? Ще ти кажа. Домоуправителството не е професия. То е изборна длъжност, има я във всяка жилищна сграда. Но той сигурно си има своя професия, защото е завършил университет. А може би и не една професия… Ха, ето той иде! Сам ще ни каже…
След тихо почукване в стаята влезе домоуправителят с огромен пакет в ръце, ала зад него се показа и една висока, миловидна девойка.
— Лина! — извика радостно младият учен и в миг забрави поученията си. — По какъв случай? Запознай се с нашето откритие! Това е годеницата ми. Скоро, щом завърша книгата си, ще правим сватба. Джими, ти разбира се, ще бъдеш един от свидетелите.
Девойката се изчерви от думите на годеника си, но стисна ръката на Атомния човек твърдо и с нескривано любопитство в хубавите си гълъбови очи.
— Ти говориш за сватба, но съвсем ме забрави вече — обърна се тя след това с мил укор към Светозар. — Престана дори да се обаждаш.
— Много пътувахме, много работа…
— Виж го как се оправдава! — пошегува се Джими, който в присъствието на жени обичаше да се държи малко разпасано. — Значи още отсега си попаднал под чехъла?
Шегата му обаче не произведе ефект.
— Къде съм попаднал?
Джими обясни съдържанието на израза и едва тогава всички се засмяха.
— Я гледай какъв израз! Великолепно! Не го знаех — Светозар бързо, извади джобния си бележник. — Чакай да го запиша, може да влезе в книгата ми. — Под чехъл? Интересно! Но щом този израз е излязъл от употреба, значи и явлението трябва да е изчезнало? Значи мъжете не изпадат вече в робството на съпругите си? Дано да е така! Какво ще кажеш, Лина?
Девойката се усмихна дяволито.
— Аз съм скептик в това отношение — каза Бентам.
— Хайде заповядайте около масата! — подкани весело домоуправителят. Той беше успял вече да подреди закуските и вината.
— Първият тост да бъде — вдигна чашата геофизикът — според древния обичай за новото жилище! Нека в него нашият Джими живее и расте и бъде щастлив!
Кристалният звън изпълни стаята.
— Светозаре — пошепна строго Лина. — Само една глътка! Знаеш, че не ти е полезно.
— Добре, добре! — отвърна младият учен. — Подчинявам се на чехъла.