— А аз ще пийна и заради него. За здравето на момичето и за скорошната сватба! — рече Джими, като хитро се усмихна над ръба на чашата.
— Ах, скорошна! — махна с ръка девойката. — Аз вече загубих всяка надежда. Светозар поставя две условия, които никога няма да изпълни: да завърши книгата си и да направи едно голямо пътуване из космоса. За първото е твърде мързелив, а за второто — там никой няма да го пусне. Как можах само да залюбя такъв несериозен човек!
— Откажи се от мен, щом съм толкова несериозен!
— И ще се откажа, ще видиш!
— Още ли те вълнува тая фиксидея за пътуването? — попита Бентам.
— Още. И никога няма да ме напусне. Ако трябва, и с планетарния съвет ще се преборя и пак ще отида.
— Той е непоправим авантюрист. От нищо не се плаши — каза Лина. — Само от женитбата навярно.
Засмяха се. Девойката подхвърляше тези закачки към бъдещия си съпруг съвсем сериозно, но ги съпровождаше с такива нежни погледи, че би могло да му се завиди.
— Но нали ходи до Луната? — подхвърли геофизикът.
— Ба! Това беше обикновена неделна екскурзия, каквато може да си позволи всеки преситен от живота старец. Трябва ми истинска експедиция.
— Та ти нямаш нужната квалификация! Какво ще правиш там? Нравите и обичаите на звездите ли ще изучаваш?
— Ще изуча набързо някоя специалност, колкото да бъда и аз полезен с нещо.
— Хайде, хайде! Откажи се от тия момчещини! — засмя се Бентам. — Едва ли ще намериш такъв безотговорен отговорник на експедиция, който да те вземе със себе си.
— Ще намеря. И ти ще ми помогнеш за това. Ти се поразходи като геофизик до доста планети, а сега проявяваш егоизъм.
— Поразходил? Виж го това момче какви представи има за…
— Вие какво? Да се скарате ли искате? — прекъсна ги Лина.
— Да пием! — предложи оживено Джими. Той беше слушал шеговитата разпра, без да може да я проумее, а погледът му крадешком бе се опирал върху хубавото лице на девойката. — За сватбата да пием!
Изведнъж той си спомни сватбата на морското дъно, спомни си мургавата русалка Марина и една тиха безименна тъга се разля в душата му. Все пак той беше сам! Тези хора трудно го разбираха, още по-трудно ги разбираше той. А къде ли е сега Марина? Ако знаеше тя тогава, може би нямаше да постъпи така…
В гърдите му се надигна мъчителна въздишка и той побърза да я удави с пенливото, искрящо вино.
Самочувствието е добро
Въпреки че изразът „попадам под чехъл“ бе излязъл от употреба, Лина успя да отмъкне своя годеник още на другия ден. Те дойдоха да се сбогуват и Светозар смутено изброяваше някакви неотложни работи, някакви научни съвети, които го викали в родината му. Джими току-що бе станал от леглото. Бледо слънце нахлуваше през прозорците и багреше в меки тонове мебелите, покривките, въздуха. Той се чувствуваше бодър, освежен от продължителния сън, не мислеше за нищо и обясненията на българина го развеселиха. Час по-късно пристигна Бентам и докара с колата си такъв голям куп книги, че на Джими се замая главата. Но дори и това го зарадва.
— Ти си съобразителен човек, Едуард! — каза той. — Аз точно сега си мислех с какво да запълня рафтовете на библиотеката. Не е красиво да стоят така празни…
— Слушай какво ще ти кажа! Аз не съм ги донесъл, за да си пълниш шкафовете, а да четеш. И няма да те оставя на мира, докато не ги прочетеш до една.
— Опазил ме бог! Искаш да ме убиеш ли? Та аз през живота си не съм прочел толкова книги.
— Личи си — прекъсна го сухо Бентам. — Но сега трябва да четеш. Ако не изучиш историята на човечеството от последните двеста години, не ще разбереш никога днешните хора и сигурно няма да се чувствуваш щастлив сред тях. Говоря ти съвсем сериозно.
Джими се намръщи, но замълча и неохотно започна да му помага да подредят книгите. Бяха повечето учебници по история, по стопански въпроси, философски книги, трудове на класиците на комунистическата идеология. Имаше и няколко обемисти романа. Всички бяха подвързани в елегантна скъпа кожа и поставени зад стъклените витрини на библиотеката, заблестяха примамливо с пъстрите си заглавия.
— Ето ти и списъка! — постави Бентам на видно място лист хартия. — Ще започнеш да четеш книгите поред, иначе нищо няма да се получи.
Наставническият тон на геофизика не се нравеше на Джими.
— Това ли е вашата прехвалена свобода? Ти започна да ме командуваш като някой фелдфебел.