— Аха! Най-главният готвач! — Джими щеше да си направи нова шега, ала внезапно го овладя друга мисъл. — Ех, защо ли не е жив сега моят дядо да погледа с какво уважение се ползуват готвачите. Награди, овации… Той беше готвач и така се стопи горкият край печката в една моряшка кръчмичка. А наградите му бяха псувните и юмруците. По всичко личи, че умеете да живеете. Това трябва да ви се признае.
— Един живот има човекът и затова трябва да го изживее, колкото се може по-пълно и красиво — рече Бентам. — Но, струва ми се, ти не доразбираш някои неща. Грижите за храната и развлеченията, това са грижи за здравето и духа на човека. Смисълът на живота му лежи другаде.
— Къде?
— Да бъде колкото се може по-полезен на обществото, да внесе колкото се може по-голям личен дял в човешкия прогрес.
— Хъм, това не е ново. Такива приказки проповядваха учителите и по наше време.
— Да, но тогава те не са могли да се осъществяват, защото целият живот на човека се е изпълвал от грижите му за себе си, за личното съществувание. А сега той е почти напълно свободен от тези грижи.
Джими нямаше навика да се замисля върху нравствените проблеми и затова тези думи не му направиха никакво впечатление. Той слушаше само с едно ухо, а с възторжени очи гледаше как в центъра на площада като от някой заселен от чайки остров непрекъснато излитаха и кацваха хеликоптери, конвертоплани, колеоптери и какви ли не още самолети, чийто имена не му бяха известни. Конвертопланите го поразяваха със способността си бързо да обръщат своите мощни пропелери в различни посоки, ала най-много му харесваха малките остроноси колеоптери. Те приличаха на блестящи стоманени гранати с увити около тялото въртящи се крила. От тях беше дошло и името им. Двуместни или четириместни, те се употребяваха предимно за служебни цели и за спортуване. Излитаха и кацаха отвесно върху специална стойка, прикрепена в задната им част, а обикновената им скорост на летене беше няколко пъти по-голяма от тази на звука. С такъв един колеоптер беше се движил преди няколко дни и той, когато с приятелите си обикаляше планетата, за да отговаря на различните покани. Той усещаше още съвсем живо в ставите си мълниеносната бързина, която за два-три часа ги пренасяше над океани и континенти или за няколко минути ги вдигаше от земята на стотина километра в стратосферата.
— Слушай, Бентам — как може човек да се снабди с една такава машинка?
— Много просто — усмихна се геофизикът. — Когато има нужда, отива в разпределителната служа и му дават.
— Какво значи това „когато има нужда“? Аз например чувствувам сега, че имам нужда.
— Нужда нямаш. Имаш прищявка. Става въпрос, когато това ти е служебна или спортна необходимост. А хеликоптери и конвертоплани всеки може да получи.
— А ти защо нямаш? Нали си геофизик? Доколкото зная, твоята работа е свързана с доста пътуване.
— Ех, приятелю, имам. И още каква машина имам аз! Всъдеход — последна дума на техниката. Но той е на остров Шарко̀.
— А защо не си вземеш и един конвертоплан за тука?
— Не ми трябва. Превозни средства, ако бързаш занякъде, има, колкото си щеш. Защо ми е една грижа повече? Трябва да го гарираш, да трепериш за правилата на движение… И въобще… предпочитам да ходя из улиците пеша.
Джими недоумяваше. Да можеш да получиш цял самолет и доброволно да се откажеш от него!
— Някога в Нюйорк по твое време, струва ми се, е имало трамваи — продължи Бентам. — Такива едни улични електрически влакчета, нали? Е, сигурен съм, че никога не си изпитвал нуждата да имаш собствен трамвай. Такова чувство имат хората и сега.
— Несполучлив ти е примерът — засмя се Джими. — Някога собствениците на трамваи печелеха доста хубави пари от тях и аз никога не бих се отказал да бъда такъв собственик.
— Е, прав си. Примерът е несполучлив. Но изглежда, че ние въобще трудно ще се разберем с тебе. Искаш да имаш самолет, а не знаеш още нито устройството му, нито как се управлява. Да вървим! Ще те науча поне на това…
Те слязоха в първата станция на метрото и взеха влака за Лонг Айленд. В източната част на този голям продълговат остров, където някога покрай дългите плажове бяха накацали вилите на нюйоркските милионери, сега сред огромните курортни хотели се намираше един просторен парк за спортуване. Към този парк поведе Бентам своето откритие. Тук беше една от многото учебно-летателни площадки, където децата и младежите се учеха да карат самолети.