— Запишете, моля ви се, този другар в началния курс — каза Бентам на отговорника, който ги посрещна учудено. — И полагайте повече грижи за него, защото той не разбира елементарните въпроси на техниката.
— Но как? Вие се шегувате! Не може да кара самолет? Та хората се учат на това още като деца!
— Той като дете се е учил на други работи — усмихна се геофизикът двусмислено. — А сега дайте ни някоя машина, за да му предам първия урок.
Отговорникът, едър възрастен мъж, вдигна недоумяващо рамене, ала учтивостта не му позволи да пита повече.
— Имам само един конвертоплан — рече той. — Другите машини са в движение. Времето се задържа хубаво и не можеш да смъкнеш децата от въздуха. Какво да се прави? Младост. Но заповядайте!
Той ги поведе покрай ниска дълга постройка към плаца, където самотно стърчеше един учебен конвертоплан. Лъскавият му продълговат корпус блестеше на слънцето като току-що извадена от водата едра риба.
— Хей, тази машина е истински ветеран! — рече Бентам, като критично я огледа.
— Не гледайте модела! — засегна се отговорникът. — Машината е в отлично състояние.
— Ще видим! Качвай се, приятелю!
Джими се вмъкна в широката двуместна кабина и за пръв път, понеже сега трябваше да се учи, се взря в многобройните циферблати, ска̀ли и копчета на командното табло. Докосна несмело с ръка волана и веднага го пусна, щом Бентам се настани до него. Геофизикът натисна една ръчка и кабината автоматично се затвори.
— Внимавай сега! Устройството на машината ти ще изучиш в курсовете, но управлението й е извънредно леко. Не се плаши от многото уреди. В новите модели те са по-малко, но и тези не са страшни. Както виждаш, машината има три обръщаеми двойки витла. По две встрани и една на опашката. С тях се извършва и управлението. Придвижват се едновременно с волана. Долните витла се движат в обратна посока и се пускат само когато искаш да спреш на едно място във въздуха.
Бентам опъна полудъгата на волана към себе си и Джими видя през стъклените стени на кабината как странните витла се обърнаха от хоризонтално във вертикално положение. После на всяко движение на волана те мигновено заемаха същата посока.
— В движение по-лесно ще разбереш всичко.
Геофизикът включи мотора и върна витлата в хоризонтално положение. Машината леко потръпна, перките престанаха да се виждат и Джими, който не снемаше очи от пръстите на своя учител, не усети кога се бяха вдигнали във въздуха. Под тях се зеленееха къдравите глави на дърветата и някъде между тях един човек, отговорникът на плаца, приветливо им махаше с ръка.
— Летим отвесно нагоре — обясняваше Бентам. — Щом стигнем нужната височина, гледаш по тази ска̀ла, обръщаме пропелерите напред и тръгваме в права посока.
Той издигна машината твърде нависоко, за да не им пречат другите самолети, които непрестанно прелитаха около тях, и взе курс към морето, като не прекъсваше своята лекция. Когато под тях се ширна прозрачно синята безбрежност на Големия залив, Бентам започна да показва различните ходове на конвертоплана. Слизаше ниско над водата, правеше остри, внезапни завои, заковаваше го на едно място във въздуха или пък даваше заден ход и Джими не можа да скрие възхищението си от тази чудна повратливост.
— Харесва ти, а? — засмя се Бентам. — Хайде сега пък ти опитай да покараш малко.
Бентам пусна отново обратните витла и машината увисна неподвижно във въздуха. В това положение пътникът може да закотви със специалното приспособление волана и да легне да спи. Горивото от атомните батерии стигаше за цяла седмица. А седалките можеха да се свалят и да се приспособяват като удобни легла. Именно затова тези конвертоплани въпреки сравнително малката си скорост бяха много предпочитани от хората, които ги ценяха най-вече като превъзходно средство за екскурзии.
— Е, какво, не искаш ли? — попита Бентам и стана от мястото си.
— Нека погледам още малко — възрази плахо Джими. — Не е ли по-добре да направя най-напред упражнение на земята?
— Не се показвай като страхливец! Аз нали съм до теб? Ще ти показвам. Хайде, хайде!