— Гледам се и си мисля — посрещна го Джими, който след почивката беше в особено весело разположение. — Нямам лош вид и не е изключено да ме хареса някоя комунистка, въпреки че съм капиталист. Яд ме е само за едно: загубих ръста си. Някога минавах за висок мъж, а сега покрай вас се чувствувам като недорасъл юноша.
— Напразно се тревожиш. Минаваш към средния ръст. Колко си?
— Метър и осемдесет.
— Видя ли. Аз съм само десет сантиметра по-висок. Ще тръгваме ли? — Бентам погледна часовника си и нещо се сети. — Все забравям, дай да презапиша песента!
Той свали от ръката на недоумяващия Джими часовника, който бе му подарил, откачи и своя и ги доближи един до друг. Завъртя копчетата и в стаята се разнесе оная чудна ария, която бе събудила и смаяла Атомния човек в транспортната ракета. Микроскопичният магнетофон в новия часовник я записваше на лентичката си.
— Умеете да правите живота си приятен — рече Джими, — щом сте изобретили часовникът да ви буди с музика. Но аз бих си записал военен марш. Тия трелички трудно могат да ме събудят.
— Това е любимата ми песен — отвърна Бентам. — Не съм я записал да ме буди, а за да я слушам, когато и където поискам. Чуваш ли гласа? Това беше певица, приятелю Джими! Тази жена… някога обичах…
— Какво е станало с нея? — попита Джими.
— Нищо необикновено — усмихна се горчиво геофизикът. — Омъжи се за друг.
— Значи любовната трагедия и в комунистическото общество си е любовна трагедия?
— Да, уви! Човекът може вече да стопи ледовете на цял континент, ала няма средство, което бързо да стопява мъката в неговото сърце.
Бентам замислено се вслуша в гласа на певицата. Когато отзвучаха и последните акорди на оркестъра, той въздъхна и прибра часовника си.
— Да вървим!
Един призрак броди из Америка
Джими се събуди късно. Въпреки това не се почувствува истински отпочинал. Предната вечер Бентам не бе успял да го опази и той пийна малко повече от чудесното на вкус, но слабовато вино, с което го гощаваха неговите съжители от дома. После се скараха с геофизика. Като зашляпа бос по мекия килим, Джими отвори прозореца и се опита да направи малко гимнастика, но го домързя. Седна отново на леглото и се помъчи да си припомни за какво се скараха. Бентам го укоряваше, че се бил държал на банкета неприлично. Беше му казал:
„Не мисли, че всичко ти е простено, защото идеш от друг свят!“
А Джими като че ли много се ядоса от тия думи. Заради виното сигурно. Не трябваше да пие толкова много! Тогава нямаше да му викне така невъздържано. Какво беше му отвърнал? Ах, да! Щастлив е, че най-после ще му се махне от главата. Отдавна му бил омръзнал… И Бентам, естествено, се обиди.
— Ако ти потрябвам за нещо, визофонът е на бюрото ти — беше казал той и бе си тръгнал веднага.
— Ти няма ли да ми се обаждаш? — попита го Джими.
— Защо да ти досаждам? Прощавай!
Да, трябва сериозно да се е засегнал! Ех, по дяволите! Мисли си навярно, че без него не мога да живея. Ще се оправя и сам. Не съм вчерашен, я! От двеста години съм…
Джими се усмихна на сполучливия израз, който беше му хрумнал преди няколко дни, но с това не можа да подтисне чоглавото чувство на разкаяние, което се промъкваше в гърдите му. Стана от мястото си и потърси нещо за закуска. От вчерашния ден бяха останали две парчета поизсъхнал козуначено-бял хляб и бучка масло. Той се намръщи. Реши, че трябва да обиколи магазините и да се запаси с повечко продукти. За да поразсее мислите си, той завъртя копчето на телевизора. Големият, вграден в стената екран светна и очерта лика на един мъж, който деловито излагаше нещо пред слушателите си. Джими се заслуша. Изведнъж това, което разказваше говорителят, така грабна вниманието му, че той забрави да дъвче втвърдения хляб. Една група от енергетици предложила на нюйоркския градски съвет да запалват есенно време едно малко изкуствено слънце над града с трайност около пет месеца. По този начин щяла да се премахва зимата и нейните дълги, студени нощи.
— Чудесно! — възкликна Джими.
Говорителят продължаваше да изброява предимствата на този проект. Доказваше с цифри колко електрическа енергия щяла да се спести от осветление и отопление, колко работна ръка щяла да се освободи. Разказваше как стотици хиляди души, които са заети в производството на осветлителни и отоплителни тела, в добиване на материалите, от които се произвеждат тези неща, ще вложат труда и знанията си в други отрасли. Излагаше още десетки важни и убедителни съображения. Градският съвет бил приел да запознае гражданите с този проект и след необходимото обсъждане щял да постави въпроса на общо допитване.