— Човешка слабост! — каза извинително Силверстон и отново се смути.
— Аз някога също бях колекционер — рече Джими. — Събирах пощенски марки. Много съжалявам, че не мога да ви услужа с нищо. Когато бях в Одеса, ми дадоха други дрехи и забравих всичко в стария костюм.
— Жалко! Взели са ги някои други — по лицето на жилищния отговорник се изписа такова разочарование, че на Джими за миг му дожаля.
— Ще се поровя после из вещите си. Може би ще се намери нещо. Ще потърся и дрехите в Одеса.
Силверстон засия:
— Нямате представа колко ще ви бъда благодарен…
— Нищо, нищо! А знаете ли, и аз имам една подобна молба към вас. Казаха ми, че към вас трябва да се обърна, за да ми дадете бележка. Искам да си взема един малък всъдеход.
— Наистина аз давам такива бележки, но на вас не мога да дам.
— А защо? — намръщи се Джими.
— Всъдеходите се раздават само на хора, които имат служебна нужда от тях: геолози, журналисти, географи, писатели…
— Едно малко изключение не можете ли да направите заради мен? Нали никой няма да дойде да проверява каква ми е професията? После аз може би ще се върна към старата си професия.
— Ако станете отново журналист, тогава ще ви дадем.
— Значи сега не може?
— Изключено е. Такъв е редът.
— Жалко, мислех, че ще можем да се споразумеем. Така, услуга за услуга. Аз например имам в джоба си една истинска „Паркер“. Бих могъл да ви я подаря.
Джими измъкна писалката и я завъртя пред лицето му. Очите на Силверстон светнаха.
— Може ли да я разгледам? — Той отвъртя капачката, огледа перото, буталото и възкликна: — Това не е истинска „Паркер“. Имитация. Но тя е по-ценна.
— Истинска е — настоя Джими обидено, недоумяващ защо имитацията е по-ценна.
— Не, не е истинска. Аз имам една истинска и съм виждал и други. От тях са останали много и те не представляват особена колекционна рядкост. А от имитациите са се запазили твърде малко. Те говорят как по ваше време хората са се мъчели да се заблуждават един други и да печелят от незнанието на себеподобните.
Джими замига сконфузено. Нали сам беше се опитал да го заблуди. Ала Силверстон не забеляза това. Той може би мислеше, че Джими е един от измамените някога.
— Ще ми я дадете ли? — попита плахо той и с един трогателен трепет на надежда в гласа. — Аз ще ви дам срещу нея нещо друго. Мога да ви дам истинска „Паркер“ или една много ценна запалка от първата половина на двайсетия век.
— Дайте ми бележка за всъдеход.
— Но, другарю Кук, не мога да ви дам такава бележка. Та вие нямате нужда от него!
— Тогава, съжалявам — Джими издърпа от ръцете му писалката. — Аз не съм колекционер и вашите запалки не могат да ми послужат за нищо.
— Не е почтено да искате срещу нея нещо, което не мога да направя.
— Почтено — непочтено, това е — отвърна Джими сухо и прибра писалката в джоба си.
Силверстон я проследи с очи, които бяха изпълнени със съжаление и разочарование, после върху лицето му легна изведнъж студената сянка на обида. Той стана от мястото си и без да подава ръка, тръгна към вратата.
— Довиждане, другарю Кук. Аз не ви се сърдя, но трябва да ви кажа, че това, което направихте сега, противоречи на нормите на съвременния морал. Довиждане.
Джими се изплези зад гърба му и каза с престорено разкаян глас:
— Ще помисля върху думите ви, другарю Силверстон. А вие не ми се обиждайте! Аз още си живея по нашия морал. Довиждане!
„Какъв глупак! — помисли Джими, когато жилищният отговорник си излезе. — Какво му струва да ми даде една бележка? Не било редно? Та ако се вършеше само това, което е редно, положително светът би изглеждал другояче. Не мога да ги разбера тия хора.“
Той се изтегна отново на дивана и подложи ръце под главата си. Беше късно за следобеден сън, но нямаше какво друго да прави. Посещението на Силверстон продължаваше да го занимава. По едно време нещо остро жегна съзнанието му. Та всъщност глупакът излезе той! Защо му трябваше заради една счупена писалка да обижда човека и да си разваля отношенията с него? Той е влиятелен човек и може да му потрябва. А и търговски беше нетактично. Трябваше най-напред да му подари писалката и по този начин да го предразположи към благодарност, па тогава да иска бележката. Така щеше да му бъде неудобно да откаже. А той какво направи? Опита се да го изнуди като някой дребен джебчия. Простак! Този епитет Джими отправи вече към себе си. Па и за какво му е притрябвал толкова тоя всъдеход? Суетност някаква! Ще си вземе една от тия детройтски колички и повече не му трябва…