— Ето…
Бутилки с алкохол от всички възможни марки бяха закрепени по същия начин, както полилеят, върху гладката стъклена повърхност на една масичка с къси хромирани крака.
— Прибави и букет цветя!… Внимавай там горе! Да не прекалим с тежестта!
Той се обърна към двамата годеници и им намигна съучастнически.
— Ах, приятели! Каква прелест! Какъв вкус! Всички дълго ще говорят за вашата сватба!
Курт взе ръката на Ренате в своята. С напредването на работите идеята им се превръщаше в реалност и той започна да изпитва известно смущение. Неговото вътрешно дребнобуржоазно чувство започваше да се бунтува срещу този алогизъм, който го прелъстяваше толкова на думи. Но машината се беше завъртяла… Беше твърде късно да даде вид, че се противопоставя. Изведнъж реши да подсили нещата.
— Оскар, кога ще сложиш тавана си на пода?
— По-късно, по-късно!… Деца, не искам да ви гоня, но ми забавяте темпото!… Разрешавам ви да идвате тук всеки два часа… Ще видите как напредваме. Дотогава ще трябва да завърша пода върху тавана.
Щом като усети допира на ръката на Курт, Ренате измъкна своята, без да мисли. Нещата изглеждаха извън нейния контрол. Само от инат тя беше обърнала всичко с краката нагоре. Сега, когато този затвор все повече се разширяваше, тя разбра, че капанът се е затворил.
— Идваш ли?
— Да вървим — съгласи се Курт.
— Ренате! — възкликна Оскар Хепбрауер. — Макар че си мислила за всичко, все пак съм ти запазил няколко изненади! Ще ги видите, деца!… Ще ги видите!…
Моше Юделман влезе в бюрото на дон Еторе като овца на заколение. Кармине Кримело, Анджело Барба и Карло Бадалето го разглеждаха сред дългата враждебна тишина. Моше дори не ги погледна. Той направи две крачки към Габелоти и проговори с твърд и решителен глас:
— Дон Еторе, мога ли да говоря с вас на четири очи?
— Излезте — каза на своите хора Габелоти, махайки с ръка.
— Един момент, падроне — намеси се Бадалето.
Той обискира набързо Юделман, който запази невъзмутимото си презрително изражение на лицето.
— Навън! — повтори дон Еторе на Бадалето, повдигайки рамене.
Карло затвори вратата зад себе си.
Габелоти повдигна едната си вежда и погледна Моше.
— Слушам те…
Пристигайки при дон Еторе след безрезултатния разговор с Волпоне, за Моше не беше трудно да прецени, че този жест представлява израз на добра воля, що се касае до него самия. Ако беше сбъркал и Итало се окажеше прав, толкова по-зле за него: той нямаше да излезе жив от това здание.
— Дон Еторе — започна той, — бяхте ми казали да се върна и ето, аз съм тук. Доброволно. Вярвам в чувството ви за справедливост и в мъдростта ви. Не съм член на вашата фамилия, но ние всички сме деца на едно семейство — Синдиката. Ние достатъчно поработихме с вас, за да не допускаме оръжието да надделее над разума.
Хрускайки фъстъци, Габелоти го слушаше внимателно. Фактът, че Юделман се беше върнал, за да попадне в ръцете му, беше добро предзнаменование. Неговите хора след доста безплодни опити бяха успели да открият личния телефон на Омер Клопе. За нещастие Еторе нямаше шанс, така както и преди това в банката. Някакъв женски глас беше съобщил, че банкерът не е у дома си, и го беше помолил да назове името си. Тъй като той отказа, връзката беше брутално прекъсната. За момента не му оставаше друго, освен да чака и да се моли Волпоне да не ликвидира сметката. Това, че Юделман се намираше тук, показваше противното.
— Всъщност трябва да знаете, че съм тук против волята на Итало Волпоне.
— Свърза ли се? — попита Еторе, не успявайки да скрие любопитството си.
— Да.
— Още ли е в Цюрих?
— Да.
Габелоти погълна пълна шепа фъстъци, после подаде кутията на Юделман, който му благодари с кимване на глава.
— Каза ли ти какво прави там?
— Убили са брат му — напомни Моше.
— Това го казва той.
— Разрешете, дон Еторе… Тази история ни е извадила от релсите. Всеки от нас рискува да произнесе думи, които не мисли, думи, породени от гняв. Преди известно време вие хвърлихте върху Итало сериозни обвинения. Аз не се съгласих с тях. От своя страна Итало също ви обвини. Аз отново не се съгласих. Моето съкровено желание е да се установи истината и да се сложи край на това недоразумение, което рискува да разруши нашето начинание.