И двамата се посмяха на тази шега. Но предната вечер, когато Франческа се строполи, крещейки от мъка, узнавайки за смъртта на своя съпруг, от устата й се беше откъснала тази ужасна фраза: „Знаех, че ще го убият! Сега ще убият и твоя!“.
Анджела потрепери… Този вик още ечеше в ушите й. Изведнъж се почувства сама и изгубена в огромния апартамент. Звънецът издрънча. Беше изпратила Фиорентина, прислужницата, за вестници. В същия момент телефонът иззвъня… Сърцето й заби силно… Итало! Тя вдигна слушалката.
— Анджела!
— Итало!
Звънецът се чу отново на входната врата. Анджела каза бързо:
— Почакай, любов моя! Фиорентина звъни! Сега ще се върна!
Остави слушалката и забърза към вратата. Като че ли Итало викаше нещо… Анджела рязко отвори вратата. Без да погледне към Фиорентина, забърза към телефона. Изведнъж ръката й се намери в желязно менгеме. Очите й се напълниха с ужас, когато видя двама мъже, приличащи си като близнаци с онези, които идваха у тях да играят покер. Само че лицата на влезлите бяха непознати за нея.
— Госпожа Волпоне? — учтиво попита този, който държеше ръката й. — Съжалявам, че трябва да ви обезпокоя, но трябва да ме последвате. Един човек желае да разговаря с вас.
Опитвайки се да овладее обзелия я страх, Анджела се помъчи да освободи ръката си. Напразно! Сякаш я бяха стиснали гигантски клещи.
Когато се опита да изкрещи, този, който досега мълчеше, постави ръка на устата й. В същия момент дулото на пистолет се заби в ребрата й.
— Без номера, госпожа Волпоне… Ние не ви желаем злото. Скоро ще се върнете у дома си…
Странен вкус на метал се прокрадна в устата на Анджела. Под давлението на внезапния шок краката й се подгънаха и тя загуби съзнание.
Докато единият мъж я крепеше, другият внимателно постави слушалката на мястото й.
След това, което му се случи, Омер Клопе желаеше да потъне вдън земя. Забравяйки, че е с кола, той напусна Гросмюнстер пеш, бродейки по улиците напосоки, без да знае накъде отива, без да посмее да погледне никого в очите, мъчейки се да скрие от паметта си кошмарната сцена. Трябваше да се съвземе, да бъде сам, да се опита да разбере какво беше накарало Инес да демонстрира голотата си пред събранието на старейшините и представителите на синодалното събрание.
Омер напразно се мъчеше да обясни на присъстващите с безразличие, че тази черна гигантка е позната на дъщеря му и той я е виждал само веднъж в живота си… Тя, изглежда, заслужаваше съжаление за този акт на внезапна лудост. Всички неохотно се бяха съгласили, влагайки много фалш в съчувствията си. Една от представителките на нежния пол беше предложила да извикат полиция, за да прибере „болната“ — тя беше настояла на тази дума — в най-близката психиатрична клиника. Тази сцена, която се беше разиграла пред тях, рискуваше да се повтори на улицата, пред бременни жени или деца, които можеха да бъдат травматизирани за цял живот. „Но не колкото и аз!“ — мислеше Омер, без да знае къде да се дене от срам.
Като промърмори някакви извинения, той ги помоли да свършат службата без него, докато предупреди властите относно страдащата нещастница. Дали му бяха повярвали?
Те продължиха, сякаш нищо не се беше случило. Обаче подозрителните им погледи го преследваха до вратата на криптата.
Клопе вдигна глава и забеляза, че по навик бе поел към дома си. Само това липсваше! В апартамента вилнееха сега агресорите, повикани от собствената му дъщеря.
Той зави надясно към банката. Имаше чувството, че минувачите го гледат, прочитайки в очите му колко бе виновен. В техните погледи сякаш имаше безапелационна присъда. Апартаментът му бе затворен за него, улицата — враждебна, на никого не можеше да се довери, докато чака скандалът да избухне, единственото му убежище оставаше личният кабинет. Там можеше да се скрие, за да преглътне горчивия хап.
Той не можа да се изплъзне от бдителния поглед на Марджори.
— Отвсякъде ви търсят, господине!
Омер я погледна с бялото на очите.
— Няма ме.
— Господине…
— Няма ме за никого! Излезте!
Тя направи познатата му гримаса, означаваща неразбиране на душата й, и наранена гордост.
— Нека да не ви угодя, господине, но човекът настоява… Въпросът е на живот и смърт за вас!… На трета линия… Каза ми, че е от страна на Инес и че вие ще разберете… Щях да си запиша…
Тя се отдалечи със стиснати устни, поразително наподобяваща настръхнала кокошка. Дали вече знаеше?…