Всеки зае поста си сред движещите се вълни от дъски за рязане, тенджери и тигани. Малкият Валентин ръгна с лакът Кирил. Посочвайки с възхищение шефа им, той прошепна:
— Вярно е, че е досадник, но как хубаво говори!…
Както и да се развиеха събитията по-нататък, войната между Габелоти и по-малкия Волпоне изглеждаше неизбежна. Задържайки Моше Юделман и взимайки като заложница Анджела Волпоне, Габелоти окончателно прекъсна мостовете, свързващи двете фамилии. И без това щеше да породи неизбежен проблем пред останалите четири нюйоркски фамилии.
Според Моше Итало сам се беше обявил за новия капо на фамилията Волпоне. Как можеше той да се надява на милосърдието на членовете на мощната Комисионе с неговото буйно минало? Ако въобще се появи… Неговото внезапно изчезване от хотела не вещаеше нищо добро за Габелоти. Имаше две възможности: или беше разбрал, че банката ще остане затворена за него и е длъжен да се прибере в САЩ с подвита опашка, или беше успял да сложи ръка на двата милиарда на Синдиката. В този случай и човекът, и парите щяха да бъдат трудно достижими.
Най-отчайващото нещо за дон Еторе бе, че трябваше да чака още дълго, преди да си изясни ситуацията. Според разликата в часовете в Ню Йорк щеше да бъде три часа през нощта, когато банките в Цюрих щяха да отворят вратите си. Какво ли ще му отговори Клопе, когато чуе номера на сметката?
Той отвори минихладилника, замаскиран под дървено пано в стената, и за да успокои нервите си, измъкна няколко филии меден хляб, бутилки бира и пакет масло. После машинално намаза с масло няколко хапки и веднага ги погълна. Без да е жаден, но с настървение погълна своята трета бутилка с бира. Да чака, без да знае, за него бе равносилно на бавно побесняване.
Събитията следваха своя курс, без той да може да ги промени или да се намеси. Мерките, взети срещу Волпоне, не бяха кой знае колко силни, в случай че този мошеник вземеше решение да изчезне с двата милиарда. Колко ще тежат двата живота — на един съветник и на една законна съпруга, ако от другата страна на везната се поставят двата милиарда?
Малко преди това Томас Мерта и Франки Сабатини му бяха съобщили, че Анджела Волпоне ги е последвала „без истории“. Той им бе поръчал да не я докосват. Що се касае до Юделман, Габелоти бе отишъл дотам, че помоли Симеоне Феро, неговия ангел пазител, да му прави компания и да задоволява исканията му незабавно. Еторе уважаваше съветника на фамилията Волпоне. Но маркирайки верността си към Итало, Моше беше подписал смъртната си присъда: бе заложил на лошия кон.
За да намали спазмите, породени в коремната кухина вследствие безпокойството и отчаянието, Габелоти погълна нови две бутилки бира. Резултат обаче не последва. Стомахът му се разбунтува и той едва успя да задържи няколко оригвания. За да го успокои, Еторе погълна четвърт филия, намазана с масло.
Как можеше да го убеждават, че Мортимър ще има смелост да го предаде? Той преряза със зъби половин филия и я изгълта, без да дъвче. Та О’Брайън се страхуваше от всичко. Най-много от него — Габелоти. Когато смръщваше едната си вежда, Габелоти с удоволствие виждаше дребничкия човек да се смалява още повече.
Той погълна наведнъж последното парче хляб с масло, после се задави, закашля и бе принуден да се подпре на стената със зачервено лице, за да си поеме дъх и да не се задуши. Неговият антураж беше останал в кабинета му, тъй като той не можеше да понася повече смутеното мълчание на хората си. Прегънат на две, Еторе отвори нова бутилка бира. На вратата се почука.
— Да! — извика той с мъртвешки глас.
Анджело Барба показа предпазливо главата си:
— Не се ли чувствате добре, дон Еторе?
Още невъзстановен от кашлицата, Габелоти му направи знак с ръка да каже какво иска.
— Пакет за вас. Изглежда е от Швейцария…
Кашлицата на Габелоти секна изведнъж. Той погледна Анджело през просълзените си очи.
— Кой го донесе?
— Куриер от летището.
— Дай го!
Еторе предпазливо пое малкия, внимателно опакован с бежова хартия колет. Отгоре бяха отпечатани името и адресът му. Нямаше следа от име на изпращача. Липсваха марки и пощенски печат.
— Откъде знаеш, че е от Швейцария?
— Току-що е пристигнал със самолета от Цюрих. Куриерът ми каза.
Габелоти претегли на ръка колетчето. Беше много леко, за да съдържа някаква клопка. Въпреки това Еторе небрежно го подаде на Анджело Барба.
— Отвори го. Нещо ми влезе в кривото гърло…