Всъщност той го намираше твърде боязлив. Какво значение имаха животът на Моше и на Анджела. Ако Волпоне действително го беше предал, цялата му фамилия щеше да плати за това, от най-дребния командос до самия Итало, за когото той щеше да посвети живота си да го намери и убие със собствената си ръка. Независимо колко време ще е нужно, каква цена трябва да се заплати, но рано или късно той щеше да сложи ръка върху него! Само че бизнесът стоеше винаги преди отмъщението.
— Кармине, колко е часът?
— Три и една минута.
Часовникът на Габелоти показваше два часа и петдесет и девет минути. Той толкова дълго беше сдържал разрушителния бяс, че не можа да се въздържи и вдигна телефона: в Цюрих беше девет сутринта. Банката отваряше вратите си. След второто позвъняване отсреща се чу глас.
— Обаждам се от много далеч. Искам да говоря с Омер Клопе. Аз съм негов клиент. Работата е лична, много важна и спешна!
Всички се вкамениха в мълчание, което можеше да се реже с нож: най-после всичко щеше да се изясни!
Точно в девет часа и тридесет минути на третия етаж на Цвайерщрасе девет един слаб, облечен в черно мъж позвъни на вратата на професор Аугуст Щрол. Той държеше под ръка един гигант, който опипваше челюстта си с израз на ужасно страдание.
Висока, високомерна и привлекателна, лично Ингрид Щрол се появи на вратата.
— Господа?
Фолко Мори посочи Пиетро Белинцона:
— Вече един час, откак го е хванало. Ще умре от болка.
— Имате ли уговорен час? — намръщвайки се, попита Ингрид.
— Ние сме пътници. Трябваше да ви телефонират от нашия хотел, от „Континентал“.
— Няма такова нещо.
— Не мога да оставя приятеля си в състоянието, в което е.
За да потвърди думите му, Пиетро изръмжа от болка.
— Съжалявам — каза Ингрид. — Цялата ни седмица е запълнена. Мога ли да ви посоча името на някой колега?
— Не, не! — протестира Фолко. — Моят приятел иска да бъде лекуван само тук. В хотела ни казаха, че професор Щрол е най-добрият специалист в Цюрих.
Ингрид се подвоуми само за секунда.
— Седнете за минута. Професорът в момента работи. Ще проверя какво може да се направи.
Тя се завъртя на токовете си. За секунда Пиетро и Фолко се възхитиха на изящната й талия. Те се намираха в чакалня, която по-скоро приличаше на разкошен салон, отколкото на преддверие на страданията. Върху ниска масичка лежаха зъболекарски списания на четири езика: немски, английски, френски и италиански. Обширни канапета от лилава кожа, килими, стени, покрити с някаква материя с цвят на охра, върху които се намираха старинни гравюри, представящи вадачи на зъби на някакъв градски площад през Средните векове.
— Тук не трябва да се окачват такива свинщини — забеляза Белинцона. — Това обезкуражава клиентелата. Теб досега болели ли са те зъби?
— Не.
— Мен също. А знаеш ли защо? Когато бях хлапак, получих един удар с бейзболна тояга по средата на муцуната. Корените са мои, но останалото…
Той разкриви устните си и показа една двойна златна редица на нивото на венците.
— Така съм по-богат, нали?
— Затваряй си устата! — подхвърли с ъгъла на устата си Мори.
Ингрид се появи отново. Белинцона хвана с две ръце челюстта си и наведе с гримаса глава.
— Професорът има посещение в десет часа. Ако се открие някаква пауза между две интервенции, ще ви прегледа. Изключено е да ви направи каквото и да е днес.
Тя протегна на Пиетро чаша с вода, придружена с бяло хапче.
— Вземете го. Ще облекчи болката ви.
Белинцона подуши чашата със съмнение.
— Пий! — заповяда Фолко.
Пиетро постави хапчето под езика си и изпи с отвращение водата. Веднага след като Ингрид изчезна, той го измъкна от устата си и го напъха в един от джобовете си.
В десет без пет Ингрид се появи отново.