— Ако обичате да ме последвате.
Тя ги въведе в кабинета, където блестящите хромирани детайли му придаваха вид едновременно на операционна зала и на ядрена електроцентрала. Във въздуха се носеше някаква лека музика.
— Мога само да ви прегледам… — каза Аугуст Щрол на Белинцона. — Моля, седнете…
— Това жена ви ли е? — попита Фолко Мори, посочвайки Ингрид.
Щрол смръщи вежди, разменяйки бърз поглед със съпругата си.
— Пардон?
— Тя има разкошен задник — забеляза спокойно Фолко, повдигайки полата на Ингрид.
В същия момент той притисна с дясната си ръка върху гърлото й бръснач, докато Белинцона насочваше своя валтер към корема на зъболекаря.
— Покажи още веднъж — настоя Пиетро.
Фолко задържа вдигната полата на Ингрид.
— Но тя не носи кюлоти, тази мръсница! — възкликна Пиетро.
Кръвта, която се отдръпна от лицето на Аугуст Щрол, сякаш нахлу в бузите на Ингрид. Фолко използва момента, за да произнесе речта си:
— Против вас нямаме нищо. Това няма да ми попречи да й прережа гърлото, ако вие не изпълните нарежданията, които ще ви дам!
— Вие няма да искате да прережат гърлото на тази малка мръсница, вашата жена? — настоя Белинцона фалшиво заинтересован. — Ей! Знаеш ли защо не носи слип? Сигурно я чука права между две вадения на зъби!
— Нищо не си разбрал — каза Фолко. — Докато той оперира, тя разтваря бедрата си и болката на клиента преминава.
Белинцона избухна в смях. Един от поводите за неговата симпатия към Фолко беше това изключително чувство за хумор, което той не загубваше никога, даже и в най-деликатните положения.
Въпреки че гърлото му беше пресъхнало, краката му се огъваха и целият трепереше, Аугуст Щрол успя да произнесе с мъка:
— Кажете колко искате и си вървете!
— Нито стотинка — каза Фолко, помъквайки със себе си Ингрид навътре в помещението.
Той повдигна една завеса и се намери в някакво помещение три на два метра, където бяха поставени върху етажерки гипсови отпечатъци на челюсти. Смръзнала се от страх, Ингрид се отпусна към него като парцалена кукла. Мори се обърна към Пиетро и му кимна в знак на задоволство.
— Става ли? — попита го Белинцона.
— Да. Ще остана тук с нея.
— Слушайте… — намеси се професорът с несигурен глас. — След минута един мой клиент ще дойде…
— Точно така — прекъсна го Мори с леден тон. — Заради него сме тук. Докато ти се занимаваш с него, не забравяй, че ние сме тук и те наблюдаваме.
— Всъщност… какво желаете?
Белинцона не можа да сдържи своето хълцане. Прекара внимателно ръба на ръката си върху гръкляна на Аугуст Щрол с неповторим жест.
— Ще ти бъде казано… Ако не го свършиш… жена ти… клъц.
— Без да става дума за куршума в корема, който ще получиш като премия — прибави Фолко с невъзмутима физиономия.
Той започна да му обяснява внимателно какво се очаква от него. Щрол клатеше безнадеждно глава в знак на несъгласие, с пълни със срам очи.
— Ако предпочиташ да видиш как жена ти ще умре, преди да умрете ти и твоят клиент, твоя работа — заключи Фолко с безразлично повдигане на раменете.
На вратата се звънна: Омер Клопе пристигаше.
— Иди да отвориш… — спокойно каза Мори.
Белинцона пусна зъболекаря, който залитна, после се присъедини към Фолко, чийто бръснач лежеше върху гърлото на Ингрид.
— Не забравяй, че те наблюдаваме. При първата дума, при първия поглед, при първото движение вън от нашето желание ще последва касапница.
Те изчезнаха зад завесата заедно с Ингрид Щрол.
— Повтарям ви, че това е невъзможно!… — за последен път протестира професорът. — Той ще разбере…
До него достигна ехото на приглушения вик на Ингрид. Ужасен, Аугуст забърза към вратата. Когато отвори, за да даде път на банкера, беше десет часът и тридесет и две секунди.
Пресичайки хола на собствената си банка, Омер Клопе имаше чувството, че поздравът на чиновниците, колкото и да беше обикновен, беше пълен с ирония. Невъзможно беше да не са в течение на скандала от предната вечер. Присъстващите сигурно щяха да проговорят. Събитие с такива размери не можеше да остане тайна в град като Цюрих. От времето на своята фондация през епохата на Каролингите преди повече от хиляда години достойните синове на Гросмюнстер никога не са били свидетели на смразяващото представление на тази чернокожа гигантка, показваща се безсрамно гола пред едно събрание на теолози. Сякаш Бог беше чакал толкова векове, за да може по-добре да накаже един банкер за неговите грехове.