Омер беше прекарал половината нощ в размисъл, смазан от чувство на непоносима виновност. Химене щеше да научи, дъщеря му щеше да научи, целият град, цялата страна щеше да научи! С цялата сериозност, взимайки за база на размисъла си една от най-хубавите картини на Гоген: „Кои сме ние? Откъде идваме ние? Къде отиваме?“, той беше направил пълен преглед на съвестта си. Не изглеждаше никак брилянтно… цялата разлика между това, което той мислеше, че е, и това, което всъщност беше, тежеше жестоко върху разкъсваната му от съмнения душа. Колко години щеше да живее още? Какво беше извършил, за да заслужи своето спасение? Беше ли дал на единствената си дъщеря възпитанието, което следваше да даде? Ако беше така, защо тази сватба се оказваше изведнъж възможна? А Химене, на която така малко се беше отблагодарил за нейната безкрайна вярност, мамейки я с една проститутка, как щеше да реагира, след като научеше?
Беше се молил за добродетели, беше извършил злото! Беше съдник, сега — осъден! Наказан в това, на което най-много държеше, социалното му положение. Оставаше му само да плати за това. Още от утре, след като Ренате щеше да стане госпожа Курт Хайнц — тази сватба в три часа сутринта — каква щуротия! — щеше да постъпи спрямо съвестта си, каквото и да му струваше това!
Срещата му с Мелвин Бост беше оставила горчив вкус в устата му. Поради слабост или интерес беше отказал да погледне сериозно на положението, създало се в „Континентал Мотор Карс“. Това беше чудовищно, невинни да умират поради икономически интереси. Омер не трябваше да позволи това. Каквото и да струваше, той щеше да даде нареждане всички концесионери да заменят дефектната част в тяхната „Бюти гоуст П9“. Нека после фирмата се сгромоляса, ако такава е била волята божия.
Клопе беше определил срок три години — да привърши замисленото. Той нямаше син, който да го наследи. Ренате не се интересуваше от финанси, а нещастният Курт не беше в състояние да управлява банката. За какво повече да работи? Защо му е този капитал, който е средство сам по себе си, но също и край на всичко? Омер и Химене бяха осигурени до края на дните си. Дори да вършеха лудории, нямаше да успеят да похарчат дори една стотна от това, което притежават.
Марджори го очакваше пред вратите на кабинета му (дали знаеше?).
— Спешно, лично и важно. Личността чака на телефона.
Клопе погледна часовника си: 9 часът 01 минута.
— Така ли? — разсеяно промълви той, вдигайки слушалката.
— Господин Омер Клопе?
— Да.
— Ние не се познаваме, но аз имам сметка при вас.
— Слушам ви.
— Вие вече сте срещали моя довереник, Мортимър О’Брайън.
В главата на Клопе се запали малка червена лампа. Човекът, с когото говореше, не можеше да бъде друг, освен довереника на Филип Диего, съдружникът на Дженко Волпоне, Еторе Габелоти. Незабавно номерът на сметката затанцува пред очите му: 828384, както и кодовото название „Мамма“. Щом се касаеше за сума от два или повече милиона, паметта му работеше сама, без да бъде насилвана.
— Първо ще ви дам номера. След това ще ви помоля да изпълните някои мои нареждания.
— Слушам ви.
— 21877. Кодово название GOD.
Клопе спокойно прие удара, смръщвайки вежди. Значи подозренията към О’Брайън се оказаха основателни. Малкият нечестен човек беше дал фалшив номер на своя господар… Той искрено съжаляваше, че едно човешко същество може да падне толкова ниско. За съжаление Клопе не можеше да помогне на Габелоти, така както и на Волпоне. Гласът му прозвуча студено и официално:
— Съжалявам. Зная за какво говорите.
— Моля? — задави се събеседникът му.
— Информацията ви не отговаря на нищо, съществуващо в нашето учреждение.
— Какви ми ги разправяте? Какво значи това?
— Съжалявам, господине. Имате грешка. Довиждане.
Той затвори и позвъни на Марджори.
— Ако същият човек позвъни, предайте му, че отсъствам.
— Добре, господине.
Тя несръчно излезе от кабинета. Оставаше му три четвърти час, преди да посети зъболекаря. По навик той надраска няколко цифри на парче хартия.
Преди пет дни Дженко Волпоне бе депозирал двата милиарда в Трейд Цюрих Банк. Омер незабавно ги бе предоставил на Йожен Шмеелблинк в Шаан — банкера на банкерите. Тази игра на писаница, напълно легална и банална, му носеше дневна печалба от 109 588 долара. Умножено по пет, това правеше 547 940 долара.