— Добре ли се чувствате? — осведоми се Омер Клопе.
— Да, да… Сега заедно ще направим малка равносметка…
Аугуст Щрол желаеше да му изкрещи да бяга. За да се убеди, че не сънува, той хвърли поглед към завесата, зад която жена му с бръснач върху гърлото бе задържана от двамата агресори. Завесата се открехна, откривайки лицето на херкулеса от панаира, който му отправи окуражителен поглед. До него с разширени от ужас очи стоеше Ингрид, държана от втория мъж с глава, опъната назад, и с острието на бръснача върху гръкляна.
За да не полудее, Аугуст Щрол се впусна в безкраен професионален монолог. Трябваше да бъде спокоен, за да не привлече вниманието на банкера. Последният теоретически знаеше поне толкова, колкото и зъболекарят, като всеки фанатик на дадена тема.
— Сега имам отговора на въпроса, който ми поставихте онзи ден… Наведете се леко наляво… Така… Да… Мерси… Нали знаете, по повод на разрушаването на зъбния емайл… Това не е възможно, преди да се разруши апатитният кристал…
— Аха — забеляза Клопе.
— Дръжте устата си отворена. Органичните материи се вмъкват в минералната основа. Както знаете, криогенните бактерии в мнозинството си не са протеолитични…
Омер Клопе вдигна ръка, за да вземе думата. Той усети, че ръцете на Щрол пускат челюстта му.
— Има и една друга възможност: постепенно разтваряне на органичната основа на зъбния емайл.
Плувнал в пот, професорът не можа да преодолее изкушението да погледне към завесата. Гигантът показваше признаци на нетърпение. Той отговори механично на въпроса на Клопе.
— Малко вероятно, скъпи приятелю… малко вероятно… Всички съставки на емайла са разтворими. С РН 7 в дестилирана вода само 1,2 на сто от емайла се разтварят за пет седмици…
„Нищо няма да стане. Клопе незабавно ще усети клопката, щом се опитам да го упоя… Ще пита защо? Какво да му кажа? Той много добре знае, че зъбите му са в отлично състояние… Но ако не го направя, другите зад завесата… Ингрид…“
Щрол вече нямаше нито време, нито възможност да избира. Под въздействието на страха, който притискаше стомаха му, той се засмя фалшиво и нещастно:
— Ще опитаме нещо ново, изключително ефикасно… От Швеция. Дръжте устата си затворена! Ще трябва да повдигна венеца на нивото на четвъртия кътник. Леко възпаление… Искам да го видя по-отблизо…
Омер неразбиращо смръщи едната си вежда.
— Отпуснете се… Отпуснете се… Някакво възпаление на нивото на венеца. Често се случва…
Докато говореше, Щрол манипулираше с маската, която беше свързана с гъвкава тръба с минибутилката, съдържаща азотен двухлорид.
— Поемете дълбоко два-три пъти въздух…
Клопе замръзна. Нали вчера Щрол го бе преглеждал? Такова възпаление не се получава за една нощ. Искаше да проговори, когато усети, че Щрол поставя маската на лицето му.
— Не мърдайте… отпуснете се… вдишвайте…
Сам не разбирайки защо, Омер направи опит да се изправи. Рефлекторно той пое дълбоко въздух и незабавно усети, че силите му го напускат. Омер вдигна ръка, за да протестира, хвана се за ръкава на професора и изведнъж изпита необходимост да поеме въздух. Последва дълбоко вдишване и маската обхвана цялото му лице. Ръката на Щрол стана непоносимо тежка, като метален блок, и прожекторът го обгърна със студени и кристални избухвания.
Той загуби съзнание. Дълги секунди след това професорът продължаваше да държи маската върху лицето му. Когато се убеди, че банкерът спи дълбоко, обърна пълните си със сълзи очи към своите палачи.
— Не мога… — изстена Щрол. — Не мога…
Той избърса потта, която струеше по челото му, и изкрещя:
— Не мога!
Здравенякът направи четири крачки към него и тежко го зашлеви.
— Хайде, започвай, глупако! Или искаш да пуснем малко кръвчица на жена ти?
С шумящи слепоочия Аугуст погледна безнадеждно към Ингрид. Тя беше бяла като смъртник. По лицето й само очите изразяваха ужаса, който изпитваше в момента. Върху гърлото й бръсначът не се помръдваше нито милиметър.