Той разбра, че тя ще умре, ако не действа незабавно. Борейки се с непреодолимото желание да повърне, зъболекарят взе клещите и потърси най-добрия ъгъл за атака. Залавяйки един от кучешките зъби с инструмента, Щрол натисна надолу. Неподвижната глава на Клопе последва движението. Професорът я блокира, натискайки с лакът върху челото. Раздвижвайки инструмента нагоре-надолу, той размърда зъба. След това с нещо като голям нож разтвори венеца, прерязвайки лигамента, който държеше костта към челюстта. Натисна с клещите… Още веднъж… Нещо изпука. Под любопитния, неутрален поглед на Белинцона Щрол хвърли мокрия от кръв зъб върху металическото плато. След това атаката продължи към следващия кучешки…
Когато горната челюст на Клопе се оголи напълно, лишена от всичките му зъби, професорът, покрит със студена пот, хвърли умоляващ поглед към Белинцона. В очите му не се четеше никакво милосърдие, а няма заповед да продължи.
Най-голяма трудност създадоха кътниците с техните разклонени корени. Сдържайки бунтуването на стомаха си, зъболекарят потърси помощта на един елеватор, с който, заклещвайки го между костта и корена, измъкна кътниците от тяхната алвеола.
— По-бързо!… — изръмжа Белинцона, когото зрелището започваше да отегчава.
Осем минути по-късно всичко беше свършено. В устата на Омер Клопе нямаше нито един зъб. Погледът на Щрол падна върху металното блюдо, където в малки локвички кръв лежаха извадените зъби. Погледът му се изцъкли и краката му се подгънаха. Той бавно се свлече на пода.
Белинцона изрази с лицето си нескрито презрение. Той грубо разтвори устата на банкера, пъхна пръст в нея и с едно бързо кръгово движение се убеди, че венците не оказваха никакво съпротивление. Работата беше извършена съвестно. Явно доволен, Пиетро избърса пръста си в сакото на Клопе.
Фолко Мори пусна Ингрид, прибирайки бръснача. Младата жена залитна. Минавайки покрай нея, Белинцона я погледна мило. Огромната му лапа се издигна във въздуха и плесна по челото със сух плясък Ингрид. Тя бавно се свлече на пода. Фолко отключи вратата на стаичката, в която се пазеха протезите. Тя водеше към служебната стълба, по която той спокойно заслиза, докато Пиетро внимателно заключи вратата след себе си.
Една минута се изтърколи. В пустия кабинет нищо не се помръдваше. Магнетофонната лента продължаваше да се върти, дифузирайки музиката на Вивалди. Телефонът звънна десетина пъти, после се умълча.
Омер Клопе леко се раздвижи. Отвори изумено очи, повдигна пръсти към устата си и констатира, че са пълни с кръв.
Поглеждайки надолу, забеляза неподвижното тяло на Аугуст Щрол. Той обходи с поглед стаята и забеляза неподвижното тяло на Ингрид. Престилката й се беше вдигнала нагоре, откривайки нежните форми на бедрата. Тя лежеше напреки пред вратата.
Отказвайки да възприеме станалото за момент, той се изправи, залитайки, използвайки подпорките на фотьойла, като се приближи до едно от огледалата, обковани с бронз. Без да може да се познае, Клопе дълго гледа към човека, който го наблюдаваше от стената. Лицето му беше покрито с кръв, както и салфетката, обвита около врата му. Той видя също как от устата му се стичат широки струйки кръв, рисувайки вертикални линии по брадата му.
Сърцето му биеше като парен чук. Той концентрира остатъка от куража си, за да се убеди в това, което смътно предугаждаше. Клопе отвори уста.
Окървавените му венци представляваха гладка, лишена от релеф повърхност. Сякаш преди сто години той бе седнал с превъзходни зъби в този омразен фотьойл. Сега на тяхно място нямаше нищо. По бузите му потекоха сълзи. Омер се отдръпна зашеметен от огледалото, което отразяваше постигналото го нещастие.
Ингрид беше седнала на килима и го гледаше с разширени от ужас очи. Телефонът иззвъня. С жест на робот, без да обръща внимание на мъжа си, който тихо стенеше, тя вдигна слушалката. Сякаш нищо не бе чула, толкова безизразно беше останало лицето й. Подаде слушалката на банкера. Той машинално я пое. Жестовете на двамата бяха бавни като на забавен филм.
Макар и шокиран, Клопе незабавно позна гласа на другия край на жицата. Той никога нямаше да го забрави — гласът на Итало Волпоне.
— Второ и последно предупреждение… Ако авоарите не бъдат деблокирани преди 13 часа, не отговарям нито за вашия живот, нито за живота на семейството ви.
Клопе нямаше сили да изхрачи голямото парче съсирена кръв, което се беше образувало в устата му. Той го премести с език, мъчейки се да успокои дишането си, и засрича с глас, обезобразен от липсата на зъбите му: