Отваряха се доста интересни перспективи за деня, в който всемогъщата Комисионе щеше да се събере, за да разисква съдбата на Волпоне, чиито задължения на капо представляваха опасност за целия Синдикат.
— Доведете ми Моше! — нареди сърдито Габелоти.
Томас Мерта му предостави кана с кафе и куп филии, намазани с масло лично от Карло Бадалето, който бързаше да възстанови доброто разположение към себе си от страна на своя дон. Еторе погълна машинално няколко, топейки ги в кафето.
Бадалето се върна заедно с Юделман. Личеше, че съветникът не бе спал, така както и останалите. Лицето му бе посърнало, а цветът землист. Под очите му се бяха образували торбички. Начинът, по който се придвижваше, показваше отчаяние и умора.
Дон Еторе го потупа приятелски по рамото:
— Моше, прости ми, че те събудих така рано. Ще ми направиш ли удоволствие да приемеш чаша кафе с мен?
Габелоти си сервира и побутна таблата към Моше.
— Време е да ти дам някои обяснения. Дължа ти ги, Моше. Ще те помоля да вярваш в това, което ще ти кажа пред свидетели.
Томас Мерта и Карло Бадалето размениха бързи изненадани погледи.
— Ние сме съдружници, Моше. Това, което се случи на един от нас, засяга всички ни, независимо от фамилията, към която принадлежи. Тази афера ни подлуди. Погледни ме! Въобще не съм мигвал. Защо? Защото размишлявах. Има неща, които не знаеш и които не бих искал да ти доверя, преди да съм ги уредил окончателно. И да не те безпокоя напразно. Вчера бях предупреден от двама мои хора, че ще се опитат да отвлекат Анджела Волпоне. Сещаш се защо… Кой щеше да отнесе калая в очите на съпруга й? А? Аз! Дон Еторе! Опитват се да ни разединят, Моше! Има изтичане на сведения! Не са малко хората, които искат да вкарат нашите две фамилии във война…
Габелоти погледна осъдително към Бадалето.
— Нали виждаш, че сандвичите се свършиха?
Бадалето се измъкна.
— Смъртта на дон Дженко — продължи Габелоти — повдига много въпроси. Така, когато разбрах за тази история с отвличането, бях обхванат от страх. В главата ми беше само едно: да спася жената на Итало. Веднага изпратих двама мои хора, за да я доведат на сигурно място в моя дом. Съгласен ли си с мен?
За да не се задави, Моше наведе глава към каната с кафе. Когато почувства, че се е успокоил, той каза сериозно:
— Не можеше да се постъпи по-добре, дон Еторе. Аз ви поздравявам. За предпазливостта. И ви благодаря от името на Итало.
— Тази услуга е съвсем естествена между нас! — протестира, без да мигне с око, Габелоти. — Тази нощ обясних на Анджела причината за моята постъпка. Така е! Какво съм аз за нея, само един „рифардо“, един чужденец! Настоявах в знак на приятелство тя да завърши нощта в моя дом. Тя се съгласи. Щом като се събуди, ще се видите.
Юделман много искаше да го попита защо самият той бе задържан, но навреме се въздържа. Беше се намесил някакъв нов фактор, който принуждаваше Габелоти към мирни действия.
— Докато спях, успяхте ли да влезете в контакт с банката, дон Еторе?
— Опитвах се, Моше, опитвах се — лъжеше право в очите на Юделман Габелоти. — Клопе го нямаше. Не исках да поверявам номера на някаква писарушка. Ще се обадя след малко пак.
Габелоти напусна стола си и се приближи към прозореца. После разсеяно погледна осем етажа по-надолу, към улицата. На двеста метра, на ъгъла на улицата, видя униформени полицаи да чертаят по тротоара с тебешир, там където лежаха две човешки тела, покрити с одеяла. Еторе се обърна към Томас Мерта:
— Какви са тези ченгета там долу?
Мерта вдигна рамене.
— Някаква катастрофа с мотоциклет, дон Еторе. Нали знаете, децата днес карат като откачени…
Дискретно и адмиративно шушукане посрещна при влизането в кухнята Луи Филипон. Съдружниците и помощниците му преустановиха за момент работата си. Бяха хипнотизирани от якето му от черен кашмир, връзката на райета в жълто, идеалния ръб на панталона и фланелата с антрацитен цвят. Филипон поддържаше тезата, че кухненското изкуство трябва да се практикува в смокинг, като камерната музика. В разгара на подготовката той се появяваше изискан и далечен, движейки се между тенджерите в безупречните си костюми, без миризмата на маслото и различните подправки да се отразят на аромата, който се носеше от него. Докато в същото време останалите му сътрудници, изцапани с мазнина, се задушаваха пред нагорещените печки.