В асансьора, който ги придвижваше към седмия етаж, Амалфи, Бруторе, Дото и Пицу пазеха гробно мълчание. Те знаеха, че вратата на асансьора води право във фоайето, където пазеха най-малко двама души. От рефлексите на тези мъже зависеше успехът на операцията.
Асансьорът въздъхна и спря на седмия етаж. Шансът отново бе на тяхна страна: Матарела и Кризафули отвориха вратата, без да се опасяват, предполагайки, че това са капорежимите Симеоне Феро и Франки Сабатини, завръщащи се от наказателната експедиция срещу мотоциклетистите. Вратата още не се беше отворила напълно, когато Виторио Пицу, който се показа първи, изстреля по един куршум в главите им. Те се строполиха, облени в кръв, докато Дото, Амалфи и Бруторе, изблъсквайки Пицу, се вмъкнаха в салона с револвер в едната и граната в другата ръка. Пред тях се откри напълно обстановката в стаята. Габелоти, който дъвчеше филия, не успя да я преглътне. Карло Бадалето с полуподгънати крака пъхна ръка под сакото си, както и Томас Мерта, чийто пистолет беше наполовина измъкнат. При вида на Пицу и хората му те прекратиха своите движения и се вкамениха като статуи.
Седнал срещу Габелоти, Моше Юделман се изправи като дяволче от кутийка и изкрещя:
— Не стреляйте!
— Как си, Моше? — попита Виторио, без неговият смит и уесън парабелум 39 да се отмести на милиметър от целта си — сърцето на дон Еторе.
Моше кимна утвърдително с глава.
Габелоти се обърна към него и осъдително поклати глава:
— Моше, твоите приятели по особен начин влизат в моя дом. Ти ли ги покани?
Той седна и поднесе към устата си чашата с кафе.
— Това е недоразумение — каза Моше.
— Къде е Анджела Волпоне? — със зъл поглед попита Пицу.
— Спи… освен ако не сте я събудили. Моше… обясни им…
— Така е — кимна Юделман.
— Доведете я! — заповяда Пицу.
— Карло!… — обади се Габелоти.
— Отивам, падроне!
— Не мърдай! — скръцна със зъби Виторио. — Алдо, върви с него!
Амалфи побутна с пистолета си в слабините Бадалето, отправяйки се към вратата.
Еторе Габелоти, който подуши мириса на смъртта, знаеше, че в този момент кожата му не струва и два цента. Той се помъчи да си придаде ядосан вид, макар че краката му трепереха.
— Сега, господа, искам обяснение за вашето неприязнено държане.
— Ние сме в мир! — бързо каза Моше. — Приберете оръжията си!
Никой не се помръдна.
— Възможно е — подхвърли Пицу. После се обърна към Габелоти: — Вашите двама хора в антрето искаха да стрелят срещу нас, без да имат повод за това. Те са мъртви.
Дон Еторе вдигна очи към небето и каза осъдително на Моше:
— Значи нито те, нито ние имаме шанс. Джулиано Матарела и Нито Кризафули бяха хората, които щяха да ми кажат името на мръсниците, които искат да отвлекат Анджела Волпоне!
След като продиктува писмото, Итало Волпоне лично заключи Инес отново за радиатора. Той и Орландо преминаха в салона.
— Ако тия загубени братовчеди се появят, какво да правя? — попита Ландо.
— Ще я освободиш. Сядаш в един ъгъл. Ако нещо ти се види подозрително, каквото и да е, стреляй направо през джоба. Твоята негърка е „осветена“. Ще я пазя в резерва още известно време, не повече… Какво да се прави… Тя не е от нашите и рано или късно ще проговори.
Орландо прехапа устни. Той не можеше да се противопостави на екзекуцията на любовницата си, но за нищо на света не би участвал в нея.
— Имам планове за теб — продължи Волпоне. — Белинцона ще те смени всеки момент. Той довършва една работа, която съм му поверил. Ще се прибереш вкъщи, ще се избръснеш, преоблечеш, за да изглеждаш хубав. Искам да си във форма. Трябва да съблазниш едно лице.
— Кого, падроне?
— Дъщерята на банкера, Ренате Клопе.
Въпреки респекта, който изпитваше към Волпоне, Ландо го погледна, като че ли бе марсианец.
— Но, падроне, тя се омъжва тази вечер. Целият град говори за това!
— Още един повод да покажеш какво можеш.
— В навечерието на сватбата й? Чистосърдечно казано, падроне, какво значение има за нас дали ще спя с нея или не?
— Не спори повече! — каза сухо Волпоне с недобър поглед. — Първо преспи с нея. С останалото ще се занимая аз!
— Добре, падроне.
Той се приближи до малко огледало. Не беше се прибирал у дома от предната вечер и приличаше по-скоро на човек от гората с небръснатата си физиономия и смачканата риза. Да спи с нея… Лесно е да се каже… Той дори не знаеше как изглежда тази „възглавница“. Отгоре на всичко не му бе до това. Съдбата на Инес го безпокоеше.