Тя остави роклята си, която преглеждаше, и сложи ръка на съпружеското рамо.
— Заради Ренате ли?
Омер я потупа по ръката, но погледът му оставаше далечен и отсъстващ.
— Искаш ли чай?
Той направи знак с глава, че не иска.
— Не се безпокой… Знам, че това е трудно изпитание за един баща… Един труден момент за преодоляване… Погледни ме…
Тя го хвана за брадичката и я повдигна нагоре.
— Усмихни се.
Устните на Клопе механично се разтвориха, разкривайки две редици безупречни зъби.
— Обичам, когато се усмихваш — мило каза Химене.
Преди четири часа Омер се намираше в кабинета на Аугуст Щрол. Единствен той беше изтърпял физическо насилие. Въпреки това той беше този, който приведе в съзнание зъболекаря с помощта на едва крепящата се на крака Ингрид. Професорът веднага изпадна в нервна криза, в която сълзите се смесваха с протести.
— Те ме насилиха, господин Клопе! Аз не исках! Това е ужасно! Върху гърлото на Ингрид беше допрян бръснач… Никога няма да си простя това, никога!
Парадоксално, но психическото сгромолясване на двамата зъболекари възвърна силите и волята на банкера. Подсъзнанието не лъже никога — сякаш случайно наум му дойде познатата фраза: „Стискай зъби“.
В същия момент той разбра, че това е невъзможно. По-точно, защото нямаше зъби. Ужасяващият вкус на кръв нахлу в устата му, един съсирек, залепил се на горната челюст, предизвика повдигане. Инстинктивно той измъкна с върха на пръстите си тази чужда мека топчица, която представляваше част от жизнената му течност. Незабавно кръвотечението изби като гейзер.
— Погрижете се за мен, идиот такъв, вместо да хленчите!
Той разтърси бясно Щрол. Професорът сякаш се събуди.
— Седнете… имате право… да се погрижа… ще се погрижа за вас… Ингрид! Компреси… Кръвоспираща инжекция…
Професионалните му рефлекси се възвърнаха бавно, сякаш причината за това бе държането на банкера, което го бе екзалтирало със своята решителност.
— Дъщеря ми се омъжва тази нощ — каза Клопе. — Искам да посрещам лично гостите си. Вас също. С всичките си зъби.
Въпреки ужасното шипене на гласа му Ингрид и Аугуст разбраха смисъла на думите му. Те размениха страхливи погледи: на живо, върху разкъсаните венци, беше ли възможно да се постави временна протеза?
— На работа! — окуражи ги Клопе, опитвайки се да се усмихне, разтваряйки челюстите си, но това само доведе до демонстрация на отворените рани, заобикалящи изранените венци.
Операцията трая три часа. Професорът и съпругата му надминаха себе си. По различни мотиви нито един от тях не направи никакъв коментар на агресията. Клопе поради това, че знаеше причините за нея. Аугуст и Ингрид, защото бяха още под въздействието на преживяното, неизживели психическия шок. Когато банкерът с почистено лице се погледна в огледалото, човешкият му образ се беше възвърнал отново. Челюстите му бяха украсени с двойна редица зъби. Разликата бе само, че това не бяха неговите собствени.
— Незабавно ще се оплача в полицията — заяви Щрол.
Омер го погледна изучаващо.
— Направете го, ако желаете, това е ваше право. Но за момента ви забранявам да намесвате моето име.
— Но защо? Защо…
Клопе замалко не отговори „Банкова тайна“, но в последния момент се въздържа. Той взе подадените му от Ингрид хапчета, дезинфекциращи и заздравяващи средства, и кимна за сбогом с глава.
— Ще се видим тази вечер. Поздравявам ви с отлично свършената работа.
Думите му бяха толкова неподходящи за момента, че Щрол едва сдържа сълзите си. Той интимно хвана китката на банкера.
— Господин Клопе…
— Знам… знам… До довечера.
Завладян от предстоящите болки, от борбата, която трябваше да води, за да ги изтърпи, с ясна глава въпреки погълнатите аналгетици, Клопе незабавно се върна в банката си, за да изпълни това, което бе решил да направи след сватбата на дъщеря си. Щеше да изпрати два телекса. Първия до Мелвин Бост в Детройт, да предупреди, каквото и да струва това, собствениците на „Бюти гоуст П9“ за опасностите, които го очакват, ако пилотират техните коли. Вторият — до Ерик Мортед в Южна Африка, директор на „Васенаарс Консолидейтид“: „Съгласен за финансирането на работите по обезопасяването на строежа. Изпращам незабавно кредити“.
Малко го интересуваше сега, че неговата банкова империя ще се срути. Важното бе да е начисто със съвестта си. Окончателно.