— Мисля, че ти заповядах да пазиш негърката! — каза сухо Волпоне на Белинцона.
Той констатира, че лицето на гиганта е покрито с кръвонасядания. Пиетро наведе виновно глава.
— Измамиха ни. Тя избяга.
Итало усети, че кръвта му се отдръпва от лицето. Инес трябваше да играе важна роля в бъдещите му планове.
— Братята й ненадейно ни нападнаха — прибързано обясни Ландо.
— Млъквай! Говоря на Белинцона!
Фолко Мори се мъчеше да остане невъзмутим, разглеждайки храстите в парка. Пиетро, неспособен да се оправдае, разпери безпомощно ръце.
— Казвай! — излая Волпоне.
— Бяха двама… — Гласът на Белинцона беше глух и изморен. Явно думите му излизаха с мъка от устата. — Не ги изпускахме от очи още щом влязоха… Пръстът ми беше на спусъка… Неговият също… Тогава…
— Тогава какво?
Белинцона втренчи поглед към върховете на обувките си.
— Не можах да разбера какво стана, падроне…
Думите му увиснаха във въздуха, срамът му попречи да довърши мисълта си.
— Измамиха ни…
— Двама гиганти… — намеси се Ландо.
— Един гигант с куршум в главата не е вече гигант, а е едно лайно! — избухна Волпоне. — Вие също сте две лайна! Двама тъпаци! Трябва ми тази негърка! Къде е тя?
Ландо и Пиетро дори не смееха да се погледнат. Безпокойството на първия беше видимо. Беше готов на всичко, само да не бе присъствал на содомизацията на Белинцона. По-ниският от двамата негри, този, който беше около два и двадесет, го беше предупредил:
— Защо да се докосваме до теб? Твоят приятел ще го направи вместо нас: той ще те ликвидира!
След като напуснаха апартамента на Инес, тази заплаха се беше настанила в мозъка му. Двамата не размениха нито дума относно техния неуспех.
— На вас говоря! — изгърмя Волпоне. — Къде е тя?
Те мълчаха.
— Ландо, изчезвай! Имаш задача за изпълнение! На твое място бих направил всичко, за да успея…
— Да, падроне…
В това унижено състояние какви бяха шансовете му да прелъсти дъщерята на банкера? Разбира се, ако успееше да се срещне с нея. Ако успееше да смъкне от лицето си нещастното изражение. Да се предположи, че тя ще го забележи и ще й хареса? Дори така да е. Трябваше духът му да е свободен, за да може да бъде силен сексуално. След като бе видял брата на Инес в действие, представите му за мъжка мощ бяха претърпели сериозен удар. Но той знаеше, че Волпоне няма да му прости втори подобен неуспех.
— Фолко, отивай на летището, претърси го! Не може да не ги забележиш, трима гиганти — това се вижда отдалеч! Пиетро, върви с него. Изчезвай или ще ти разкрася физиономията!
Белинцона се изправи тежко. Докато бъдеше жив, трябваше да съществува заедно със своето унижение. Единственото, което можеше да го успокои, щеше да бъде смъртта на неговите врагове от собствената му ръка. Пиетро почти съжаляваше, че Итало в гнева си не го беше застрелял като наказание за пропуска му. Той тръгна подир Фолко, който беше достатъчно тактичен, за да не му задава въпроси.
Отчаян от този нов неуспех, Волпоне забърза към телефона, за да позвъни в Ню Йорк: не можеше повече да остава в неведение за съдбата на Анджела. Страхът го задушаваше. Първите думи, които чу от устата на Виторио Пицу, бяха:
— Жена ви е у дома, падроне. Тя е добре. Ще ви дам Моше, за да ви обясни всичко.
Излизайки от Габелоти заедно с Анджела Волпоне, Виторио Пицу и тримата му лейтенанти, Юделман се бе питал дълго относно бъдещото си държане. Беше еднакво опасно да каже истината, както и да я скрие от Итало. Моше не беше повярвал нито дума от лъжите на Габелоти въпреки измислените заплахи, с които донът се бе опитал да оправдае отвличането. Дон Еторе просто ги бе затворил. Не за да ги опази, както бе декларирал с ръка на сърцето, а за да ги държи като заложници, за да подреже крилата на Итало. Отсъствието на реакция от негова страна след убийството на двамата му командоси в никакъв случай не доказваше примирение. Моше знаеше, че Габелоти никога не забравя и не прощава нищо. Просто донът беше предпочел на първо място двата милиарда пред незабавните репресалии. Сметките щяха да се уреждат по-късно.
Истинската опасност беше Волпоне. Безпокойството да не бъде приет сериозно усилваше тъмното му честолюбие. Все още беше слаб, неуверен, за да може да приеме ударите спокойно и да ги върне в подходящия момент. Юделман трябваше да борави с него, сякаш разминираше бомба. Тъй като все още не си беше изработил някаква тактика, Моше отправи гореща молба към небето и пое слушалката от Виторио.