— Всичко е наред, Итало, всичко е уредено!
— Къде е Анджела?
— Ще ти кажа всичко, Итало… Дължим на дон Еторе една голяма свещ! Без него…
— Какво?… Какви ги разправяш? — прекъсна го Волпоне.
— Габелоти ни измъкна от голяма опасност… Той е научил, че сме заплашени. Заради теб ни предложи гостоприемството си.
— Така ли?
— Да, Итало. Предложи ни гостоприемството си.
— На кого?
— На Анджела и на мен…
— Жена ми е била у тази дебела свиня? Той докоснал ли я е? Говори!
Юделман почувства, че част от увереността му го напуска.
— Цялата тази история е едно чудовищно недоразумение, Итало!
— А Дженко? Също ли е недоразумение? А О’Брайън? Ти правиш реверанси пред тази торба с мас, докато аз все още не знам дали той не ни е заграбил парите!
— Изслушай ме, Итало…
— Млъквай! Ти не знаеш нищо. Той получи ли езика, който му изпратих?
— Езикът?
— Езикът на един умник, който ни следеше още от Ню Йорк за сметка на твоя нов приятел. Езикът на Рико Гато! Изпратих му го увит в неговия паспорт! Къде е Анджела?
— У вас.
— Кой я пази?
— Четирима души под заповедите на Висенте: Джанини, Капо, Пици и Чифало.
— Добави още четирима. Ако й направят нещо лошо, ще те убия със собствената си ръка, Моше!
— Добре, ще ме убиеш! Мога ли да кажа една дума?
— Не. Ти сигурно не знаеш, че моите хора ликвидираха двама дюстабанлии?
— Швейцарски ли? — задъха се Юделман.
— Американски… Хора на Къркпатрик. Какво от това?
— Ох! По дяволите! Не може да бъде!
— Да. Банкерът все още не пада на колене! Цюрих гъмжи от полицаи и доносници! Не ми пука! А през това време моят съветник сключва договор с този боклук, който отвлича жена ми и убива брат ми!
— Това не е вярно! — разбунтува се Юделман. — Ти грешиш! Ако Габелоти беше виновен, той никога нямаше да ни освободи!
Моше прехапа устните си, но беше късно. Думите не можеха да бъдат върнати.
Волпоне изригна:
— Мръсна лъжлива свиня! Чу ли се какво каза?
Това беше катастрофа… Сега никакъв съюз не бе възможен.
— Окей, окей! — съгласи се Моше с уморен и безразличен глас. — Понеже искаш истината, ще я получиш. Аз се върнах тогава при Габелоти. Той не ми разреши да си тръгна. Заради теб, Итало. Той поиска да те потърся по телефона. Но ти си напуснал хотела и той се усъмни. Ти щеше да постъпиш по същия начин, ако беше на мястото му. Еторе изпрати двама пънко, за да приберат Анджела…
— Мръсник!
— Тази сутрин в пет часа той ми каза, че сме свободни. След като се извини, ни обясни защо е постъпил така. Според него искали са да отвлекат жена ти…
— Кой?
— Не знам. Той е поискал да ни запази. Каза, че сме съдружници и имаме общи интереси.
— И ти преглътна това?
— И още как? Още повече след историята с езика. Можел е да ни очисти! Тогава Пицу се появи, както си му наредил, с Алдо, Висенте и Джозеф. Те убиха двама от охраната на входа, което усложни още повече обстановката…
— Можеш ли да допуснеш, че аз ще позволя да затварят жена ми, без да се намеся?
— Не се намесвай повече, Итало. Умолявам те! Ти ми връзваш ръцете… Разбери, че Габелоти е в същото положение като нас… Той не знае нищо. Не може да сложи ръка върху парите.
Итало замълча. Моше разбра, че аргументът е натежал.
— Но защо? Защо, след като притежава номера на сметката?
— Не. По неизвестни за мен причини той не притежава номера. Парите ще си останат там… Итало, послушай ме… Дженко е мъртъв и ти ще станеш капо на фамилията. Ще бъдеш дон. Това не е изгодно за много хора. Ти си в устата на всички от Комисионе. Те не те искат. Те са против твоето минало, ти ги безпокоиш… При най-малката грешка ще те ликвидират. Не искам това, Итало! Ако ме слушаш, ще имаме шансове…
— Стига, мазнико! Габелоти никога нямаше да посмее да отвлича жената на Дженко!
— Точно така. Но твоят брат никога не е размахвал под носа му червен парцал. Щеше да го успокои, вместо да го плаши, както ти постъпи! Знаеш ли кой печели от нашите ежби? Банкерът! Твоят неприятел е не Габелоти, а Клопе. Ти не познаваш още тази сган. Това са легални бандити, по-лоши от кучета! Силни, упорити, порочни, мръсници… Далеч по-големи мръсници от нас… Те унищожават правителства, печелят войни, изпращат на дръвника ръководители на държави! Те са по-опасни от десет армии, взети заедно! Те царуват, парите са у тях, цялата земя е в ръцете им! Ако не им представим този проклет номер, няма да видим цвета на парите си! Трябва да се съюзим с Габелоти, да обединим силите си.