Когато излезе от асансьора, който ги бе изкачил до третия етаж, докато той отключваше вратата, я обзе чувството, че е проститутка, правеща си сметка каква ще бъде получената от този непознат сума.
Ландо, който познаваше добре жените, знаеше, че най-добрият начин да ги завладееш е не да говориш, а да действаш. Той не загуби нито минута с предлагане на чаша или грамофонна плоча, грешка, повтаряна от набедените прелъстители, оставящи по този начин на противника време за размисъл. Ландо затвори вратата с крак, щракна резето, притисна се с цялото си тяло към Ренате, която се бе облегнала на вратата, вдигна, без да се подвоуми полата на костюма й, без целувка, без нито една милувка смъкна финия чорапогащник и я облада.
Никой досега не бе третирал Ренате по този начин. Когато й се случваше да се отдаде, нейните партньори се приготвяха за дълга обсада, за изтърпяване вдъхващите надежда последователни етапи, където прогресивното отдаване беше заобиколено със запалени речи, отблъснати жестове, откраднати целувки от уста, която не казваше нито не, нито да.
Дългият професионален опит на Ландо го беше научил да презира условностите: никаква увертюра. Да или не. Веднага. Прикована за вратата, шокирана и хипнотизирана, Ренате твърде бързо бе усетила как тялото й се събужда под мощните овнешки удари на Ландо. Обичайно тя се любеше с Курт. Но тук нямаше възможност да поеме и най-малката инициатива. Напълно овладяна от Ландо, прие тази нова за нея роля: пасивността.
— Отведи ме върху леглото — простена тя.
Той дори не се потруди да отговори, продължавайки своята сапьорска работа, забавяйки движенията си, разделяйки ги на дълги и къси, запазвайки за момент пълна неподвижност, щом се усетеше на прага на спазмата.
— Умолявам те… леглото…
Това удоволствие, което увисваше във въздуха, щом се приближаваше до него, я подлудяваше. Той си игра с нея три четвърти час прав, неуморим, завинтен в нея, контролиращ студенокръвно ритъма на тялото си. Когато приближаваше моментът да се предаде на удоволствието, достатъчно бе да си представи заплашителната физиономия на Пиетро Белинцона, за да изостави всяка мисъл за капитулация.
Със стъклен поглед Ренате стенеше:
— Хайде…! Хайде…!
Молбите й не действаха върху Ландо. Той добре знаеше как да я отведе по пътя, от който няма връщане, там, където искаше да я остави. В този празник на чувствата той не участваше. Просто изпълняваше заповедта на дон Волпоне.
— Ландо… Ландо… Умолявам те!
Още веднъж движенията му замряха в момента, в който тя щеше да се катурне. Частица от секундата закъсня: Ренате се изскубна от волята му и отиде твърде далеч в измеренията на удоволствието. Ландо се видя принуден да я последва, долепил плътно тялото си до нейното в серия глухи и мощни удари, които разтърсиха вратата. Ренате обърна очи, дишането й спря, лицето й доби восъчен цвят, сякаш беше мъртва. Бавно, един по един, мускулите й се отпуснаха. Той трябваше да я задържи, за да не падне на килима.
За първи път Ренате беше преодоляла границата, която разделя задоволяването от висшето удоволствие. Досега се беше считала за експерт в любовната игра. Колко невярно беше това. Тя не бе знаела нищо. Думите, които употреби несъзнателно, доказваха още веднъж нейното невежество. Ренате вдигна очи към него и едва чуто прошепна:
— Благодаря… Благодаря…
За нея изненадите тепърва щяха да започнат. Както обикновено той би трябвало да запали цигара, да посети банята, да се усмихне, да се отдалечи. Вместо това падна на колене, поставяйки около тялото й ръцете си като обръч и притискайки се към нея. Ландо започна нежно да целува вътрешната страна на бедрата й там, където те са нежни и хладни като под крилото на гургулица. Когато езикът му се разходи около триъгълника, който тялото му току-що бе напуснало, изтощена, Ренате пожела да го отблъсне.
— Не, Ландо, не… Почакай… Почакай!
Той я притисна към себе си и заби глава между бедрата й, без да обръща внимание на протестите. За петнадесетина минути тя достигна отново до върха. От устата й се изтръгна дълга молитва, прекъсвана от стенания:
— Леглото… Леглото!… Занеси ме на леглото!…
Ландо ускори механично движението на езика си, мислейки си за хиляди неща — къде е Инес, дали гумите на колата му са достатъчно напомпани, дали Итало ще признае достойнствата му в случай на успех. Тази идея му придаде невиждана енергия. Той си спомни какво прави, за кого го прави, защо го прави и какво го очаква в случай на неуспех. Милувките му зачестиха френетично, докато ръцете сякаш се учетвориха от бързината на движенията му, експлоатирайки под всички ъгли тялото на младата жена. Те се задържаха върху чувствителните му места, галейки, притискайки, мачкайки, докосвайки…