— Какво да правим? Боже, какво да правим?
— Къде е съпругът ви?
— Омер? Не зная. Беше тук преди минута…
— Но това не е нормално! Може би Ренате е болна…
— Но къде? Къде е?
— Ще позвъня в полицията!
— Но… но… всички тези хора?
— Нека всички да минат на масите. Впрочем те и без това са там…
— Ще поискам съвет от пастора.
— Вижте, мадам, той сигурно не държи дъщеря ви в джоба си.
Курт се завъртя на токовете си и почти веднага бе погълнат от група млади хора.
— Е… Къде е жена ти? Огладняхме.
— Плюскайте тогава!
Курт започна да търси Клопе и го откри в дъното на салона в разговор с двама господа на известна възраст. Бегло извинявайки се, младият мъж го дръпна за ръкава.
— Не знам какво става, но Ренате все още я няма!
— Търсихте ли я вкъщи?
— Да. Няма я.
— Какво казва Мануела?
— Не я е виждала от четири часа следобед.
Клопе страдаше от ужасни пулсации в челюстите. За момент дори помисли, че Волпоне е извършил нов атентат.
— Трябва да се обадим в полицията — предложи банкерът.
Докато неговата личност или честта му беше прицелна точка, той не желаеше да намесва полицията в личните си драми, които бяха продължение на банковите му дела. Волпоне беше отишъл твърде далеч: толкова по-зле, ако се разразеше скандал, Омер твърде дълго бе чакал.
— Телефонирайте незабавно в Дирекцията на кантоналната полиция. Потърсете лейтенант Фриц Блеш. Да нареди за незабавното й издирване.
Преди Курт да успее да се измъкне, върху главите им се изсипа Химене. По лицето й се четеше страх, но тя намираше начин механично да се усмихва и да изпраща въздушни целувки на тези от гостите, които я поздравяваха с обич.
— Какво става? Къде е Ренате? Какво решихте?
— Успокой се — намеси се Омер. — Курт ще предупреди полицията.
— Но, Омер… Какво ще стане с тези хора?
Тя сочеше двете стотици гости във вечерно облекло, с чаши в ръка, разделени на групи, между които започваше да се оформя някакъв шум, приличащ на нетърпение.
— Неприятности ли имате? — намеси се учтиво Йозеф Хайнц, бащата на Курт. На десет сантиметра зад него като сянка го следваше Уте.
— Няма нищо, татко. Всичко е наред. Отведи мама да седне…
Курт срещна пълния с укор поглед на майка си, сякаш той бе виновен за отсъствието на годеницата си.
— Вашият син има право, мадам Хайнц! Седнете на масичката… Ще поръчам да ви сервират вечерята.
— Все още не съм имал удоволствието да се срещна с Ренате — каза Йозеф Хайнц.
— Виж какво, татко, аз също не съм я виждал! Сега не е моментът за упреци! Отивай да седнеш!
— Още ли не е дошла годеницата ти? — запита с мъчително и отчаяно изражение на лицето Уте.
Курт изведнъж намрази зелената й рокля.
Химене докопа минаващия метрдотел.
— Нека веднага да сервират вечерята!
Някои зевзеци, претендирайки, че декорът наоколо им е докарал морска болест, лягаха по гръб, предварително обърнали много чаши шампанско, гледаха към висящите от тавана — под мебели сред стърчащите от пода — таван полилеи. Една камбанка обяви часа за вечеря. Започна нашествие към масичките, където картонени табли очакваха гостите. Първите, които прочетоха менюто, избухнаха в смях, мислейки, че печатарят е сбъркал, като е обърнал обратно реда за поднасяне на ястията. Но сервитьорите вече разнасяха таблите с димящото кафе и бутилките с отлежало шампанско.
Настъпи момент на всеобщо недоумение: как трябваше да се приеме това нарушение на общоприетите порядки.
— Забавно! — извика някой. — Ще имаме миди за десерт!
Тези думи паднаха точно на мястото си и по-голямата част от гостите, които до момента изглеждаше, че са нагълтали чадър, се присъединиха към останалите. Кафето беше погълнато набързо, с добро настроение, за което допринасяше голямото количество погълнат алкохол до този момент.
Докато поднасяха шербет а ла пасион, Химене си задаваше въпроса как ли щеше да бъде посрещната шоколадената торта, след която следваха блюдата със сирена. Тя дори не можеше да познае апартамента си. Даже обърнатите наопаки картини нарушаваха обичайния му вид, създаден след много години мирно съжителстване. Всичко беше кошмарно, нереално, извън човешките представи. Жената на банкера беше раздирана от продължителното отсъствие на Ренате и от страха, че може да й се е случило нещо. Паниката беше предизвикана и от перспективата за утрешния скандал в града вследствие на отложената сватба по вина на младоженката.