Пасторът прочете ритуалните изречения. В кратката проповед произнесе с хумор намеци относно точността, нещо, което смути всички, с изключение на Ренате и Курт.
— Курт Хайнц, желаете ли да вземете за съпруга Ренате Клопе?
— Да — отговори той.
Химене, сдържайки сълзите си, прехапа устни.
— Ренате Клопе, желаете ли да вземете за съпруг Курт Хайнц?
— Да — отговори младата жена, без да вдига очи.
— Обявявам ви свързани с брачните връзки — тържествено обяви пасторът.
Вратата рязко се отвори и вълната от поканени се промъкна в малката стая, за да задуши в прегръдките си младите съпрузи. В същия момент шумът от поздравленията им бе погълнат от шум на двигател — хеликоптерът пристигаше.
Всички се втурнаха към огромната тераса, образуваща покрива на сградата. Под напора на последните любопитни първите бяха изтласкани на открито, под освежителния вятър, който ги посрещна като с плесници. Някои жени във вечерни рокли се оплакваха от студа, гушейки се в кавалерите си, които ги приютяваха, разгръщайки полите на смокингите си. Никой не можеше да се върне обратно. Стълбището беше напълно блокирано от онези, които продължаваха с лакти да си пробиват път нагоре.
Светлината, която огряваше покрива, осветяваше краката, така че телата и лицата оставаха в сянка. Прожекторите бяха насочени към хеликоптера, пленявайки го в суровата си и упорита светлина. Пилотът задържаше апарата на петнадесет метра височина над терасата. Тук младоженците ги очакваше една стоманена люлка, покрита с рози, свързана посредством губещо се във височината стоманено въже.
— Дайте път на младоженците! — тържествено обявяваха множество гласове.
На стълбището настъпи ново сгъстяване, за да се направи път на Ренате, побутвана енергично от Курт. Когато стигна на покрива, беше много бледа, косите й се развяха от вятъра и тя видя изумена впечатляващия мизансцен, който бе създала сама. Не й се вярваше, че бе могла да създаде такова провокиращо и ужасяващо зрелище. Виждайки двоумението й, Курт я дръпна за ръкава. От тълпата се чуха възгласи на учудване. Сега, когато беше дошъл часът на истината, на него спектакълът също му се виждаше абсурден. Той стисна зъби, решил да приключи с тази история веднъж завинаги, чудейки се как ще преодолее главозамайването, когато хеликоптерът щеше да се издигне заедно с люлката. Главното бе да издържи под погледите на всички тези благородници, които дебнеха и най-малкия признак на отстъпление у Курт, човека, който се женеше за една от най-богатите наследнички в Цюрих.
— Ренате! Ренате!
Напъвайки дробове, за да бъде чута въпреки шума на роторите, Химене, която се държеше за ръката на дъщеря си, се мъчеше да задържи придвижването й. Викове на насмешка се чуха в тълпата.
— Тя не иска да ги остави сами в сватбената нощ!
— Нека се качи и тя!
— Химене в хеликоптера! Химене с младите!
Думите бяха скандирани от множество поканени, които, качвайки се на покрива, не бяха забравили да пъхнат в джоба си по една бутилка, от която гълтаха жадно, подавайки я на стоящите до тях.
— Ренате, не отивай! Не се качвай! Откажи се! Сънувах лош сън!
Курт отблъсна леко тъща си и я хвърли в прегръдките на зрителите от първия ред, които я приеха, шегувайки се грубо. Той скочи смело в люлката, ужасявайки се от тесните й размери. Сега единственото му желание бе да легне на дъното, без да гледа надолу, и да повърне на спокойствие.
Изведнъж се случиха две неща, които хвърлиха в смущение присъстващите. Химене се отскубна и хвана Ренате, която се канеше да прекрачи борда на люлката, украсен с рози. В един от отдалечените ъгли на площадката стоеше мъж, чиято задача бе да запали червен прожектор, уговорения сигнал за хеликоптера, който трябваше веднага да набере височина. Един от поканените холандски финансисти, леко пийнал, се приближи до него с бутилка уиски в ръка.
— Пийнете глътка, стари момко! Сръбнете си! Познаваме ли се с вас?
Техникът се усмихна. Тъй като му беше студено, вдигна бутилката и отпи дълга глътка.
— Каква е тази машина? — запита холандецът, натискайки бутона.
Нощта беше пронизана от червена стрела. Горе пилотът с труд удържаше апарата, люшкан от поривите на вятъра. Полузаслепен от запалените прожектори, той видя с облекчение червената светлина. Според получените инструкции хеликоптерът трябваше да се издигне на десетина метра височина. Люлката се издигна от терасата. На борда й беше само Курт.